Легендата за 25-тия кадър. Поглед към невидимото.
Наричат го subliminal message. Скрито влияние, манипулация или средство за реклама. Реалност или мит. Едно от най-големите изобретения на XXти век или поредната измислена конспирация. 25тият кадър - един неуловим поглед към подсъзнателното.
АВТОР Боряна Райчева
Ж
ивеем в свят на предложения. Толкова много предложения, че понякога губим представа относно това дали идеята, която ни идва наум, е наша, или е плод на някой друг. Огледайте се. Погледнете как последните модни тенденции, безумни на пръв поглед, на втория ден се превръщат в мания. Или пък как никому известни личности стават по-популярни от Beatles за една нощ. Дали това е продиктувано от нашия свободно мислещ ум?
Да се обърнем към биологията. Лявата половина на мозъка отговаря за логическата мисъл, за способностите за учене, писане, боравене с числа.
Дясната половина контролира артистичните умения – усет към музиката, изкуството, вътрешното усещане, така нареченото шесто чувство. Дясното полукълбо ни свърза с най-дълбоките кътчета на нашето подсъзнание.
Да направим малък експеримент.
На картинката са изписани цветове, оцветени по различен начин. Кое е първото, което видяхте? Цвета или думата? Ако е цветът – то това е знак, че дясното ви полукълбо работи по-добре. Ако е думата – тогава лявата част на мозъка ви е по-развита. По принцип не би трябвало да има дисхармония между двете половини.
Светът около нас е пълен със съобщения. По телевизията, в интернет, в киното, на улицата – навсякъде има послания, марки, лозунги. Всички тези образи по-късно преминават от нашето подсъзнание в нашето съзнание – под формата на мисли, решения, реакции, възприятия, които смятаме за свои.
На кого му се приядоха картофки?
Това не е урок по психология. Това е историята на 25тия кадър.
25-тият кадър е подсъзнателна реклама, subliminal message - техника за подсъзнателно влияние върху хората, посредством вграждане на допълнителен кадър в картината, стандартно състояща се от 24 кадъра в секунда. Смята се, че този допълнителен елемент влияе върху подсъзнателното възприятие на човека.
През 1955 г., изследователят Никсън прави интересен експеримент. По време на експериментална сесия, на екран се изписва определена дума, която обаче се показва толкова за кратко, че е невъзможно да се прочете и дори да се види, а участниците нямат представа за случилото се. След сесията те били помолени да назоват първото нещо, за което са се сетили, на случаен принцип, и голяма част от тях казват думата, която е била изписана преди това.
През 1957 година любители на киното преживяват странен опит. Дали заради апетитното заглавие, или поради друга причина, по време на прожекцията на „Пикник“ тълпа от нетърпеливи хора се насочва към бюфета с желание за пуканки и кола.
Една седмица по-късно хората научават от вестниците за проведения върху тях експеримент. Инициатор на този опит е James Vicary, който в хода на филма за част от секундата показва на публиката следния лозунг: "Eat Popcorn" and "Drink Coca-Cola" (бел.а. Яж пуканки и пий Кока Кола). Изображението на екрана е 1/3000 от секундата, а човешкото око не е толкова мощно, за да го забележи, но се смята, че информацията се възприема на подсъзнателно ниво. Експериментът продължава общо шест седмици, а според данните продажбата на пуканки се увеличава с 58 %, а тази на кола – с 18%.
Правителството, академичните среди, рекламодателите, обикновените граждани започват да се интересуват от работата на James Vicary. Медиите постоянно публикуват статии, че 25-тият кадър може да се използва за пропагандни цели, а ЦРУ вече разработват методи за "зомби" население. James Vicary предпочита да скрие подробности за експеримента, въпреки организираните редица демонстрации и скандали. Подозренията относно истинността му се появяват, когато студентът от Ню Йорк, Stuart Rogers, отива във Fort Lee и открива, че театърът, който е домакин на експеримента, не може да побере броя на хората, участвали в опита, а директорът на салона няма представа за това, което се е случило. По-късно учени от цял свят се опитват да повторят опита на James Vicary, но не успяват.
(Само) година по-късно експериментът се представя като сръчна фалшификация на Vicary, а репутацията на 25-тия кадър е непоправимо разрушена. Маркетинговият специалист признава за лъжата. Стотици експерименти често свидетелстват за липса на какъвто и да е ефект на 25-тия кадър. В България обществото е склонно по-скоро да вярва във възможността за подсъзнателно влияние, отколкото на неговото отсъствие.
През 1962 г., Vicary публично заявява, че е изманипулирал цялата информация за изследването. Интересен факт е, че това се случва, след като полицията го хваща с $ 22.5 милиона, получени постъпления за "експеримента". Защо той получава тези пари, въпреки неуспешния опит, остава загадка…Жуженето около 25-ти кадър постепенно утихва.
От всички истории за манипулация, тази е най-популярната, която някога се е случвала. Или не се е случвала?...
Защото ако се е случвала… това е може би едно от най-страшните явления на 20ти век. Това би означавало, че живеем в един свят, в който някой властимащ използва тази дяволска техника, за да „заобикаля“ нашия съзнателен ум и да изпраща команди директно в подсъзнанието ни.
От друга страна условие на успешната манипулация е фактът, че в повечето случаи по-голямата част от гражданите са пасивен обект на информационно влияние: не влагат духовна и умствена сила, нито време за съмнение в това, което се излъчва на екрана. Всяка манипулация на съзнанието е вид взаимодействие. Жертва на манипулиране човек може да стане, само ако действа като съавтор, партньор. Ако съществува ефектът на 25тия кадър, то неговата сила би била в психическото насилие и в изкушението.
Независимо от факта, че са минали много години, темата за 25-тия кадър продължава да предизвиква вниманието на хората. Вярва се, че 25-тият кадър нерядко е умело вграждан в сюжета на филмите и придава ново значение на историята под повърхността. Страхът от зомбиране става все по-осезаем в свръх технологичното общество, в което живеем. А нека не забравяме, че страхът е една от най-мощните емоции, влияещи на човешкото съзнание.
Дали ефектът на 25тия кадър е реален, или плод на нечий нездрав и манипулиран мозък няма как да знаем със сигурност. Вероятно дори в момента на написване на тази статия вече е измислен нов и по-мощен метод на влияние. Истината остава една – човек е склонен да вярва в подобни теории, както е склонен да вярва и в различните религиозни течения. А причината за това е проста. Дори на най-скрито ниво хората искат да вярват в съществуването на реалност, извън тяхното съзнание. А може би подсъзнателно човек има нужда да бъде зависим и наставляван?…
Да се обърнем към биологията. Лявата половина на мозъка отговаря за логическата мисъл, за способностите за учене, писане, боравене с числа.
Дясната половина контролира артистичните умения – усет към музиката, изкуството, вътрешното усещане, така нареченото шесто чувство. Дясното полукълбо ни свърза с най-дълбоките кътчета на нашето подсъзнание.
Да направим малък експеримент.
На картинката са изписани цветове, оцветени по различен начин. Кое е първото, което видяхте? Цвета или думата? Ако е цветът – то това е знак, че дясното ви полукълбо работи по-добре. Ако е думата – тогава лявата част на мозъка ви е по-развита. По принцип не би трябвало да има дисхармония между двете половини.
Светът около нас е пълен със съобщения. По телевизията, в интернет, в киното, на улицата – навсякъде има послания, марки, лозунги. Всички тези образи по-късно преминават от нашето подсъзнание в нашето съзнание – под формата на мисли, решения, реакции, възприятия, които смятаме за свои.
На кого му се приядоха картофки?
Това не е урок по психология. Това е историята на 25тия кадър.
25-тият кадър е подсъзнателна реклама, subliminal message - техника за подсъзнателно влияние върху хората, посредством вграждане на допълнителен кадър в картината, стандартно състояща се от 24 кадъра в секунда. Смята се, че този допълнителен елемент влияе върху подсъзнателното възприятие на човека.
През 1955 г., изследователят Никсън прави интересен експеримент. По време на експериментална сесия, на екран се изписва определена дума, която обаче се показва толкова за кратко, че е невъзможно да се прочете и дори да се види, а участниците нямат представа за случилото се. След сесията те били помолени да назоват първото нещо, за което са се сетили, на случаен принцип, и голяма част от тях казват думата, която е била изписана преди това.
През 1957 година любители на киното преживяват странен опит. Дали заради апетитното заглавие, или поради друга причина, по време на прожекцията на „Пикник“ тълпа от нетърпеливи хора се насочва към бюфета с желание за пуканки и кола.
Една седмица по-късно хората научават от вестниците за проведения върху тях експеримент. Инициатор на този опит е James Vicary, който в хода на филма за част от секундата показва на публиката следния лозунг: "Eat Popcorn" and "Drink Coca-Cola" (бел.а. Яж пуканки и пий Кока Кола). Изображението на екрана е 1/3000 от секундата, а човешкото око не е толкова мощно, за да го забележи, но се смята, че информацията се възприема на подсъзнателно ниво. Експериментът продължава общо шест седмици, а според данните продажбата на пуканки се увеличава с 58 %, а тази на кола – с 18%.
Правителството, академичните среди, рекламодателите, обикновените граждани започват да се интересуват от работата на James Vicary. Медиите постоянно публикуват статии, че 25-тият кадър може да се използва за пропагандни цели, а ЦРУ вече разработват методи за "зомби" население. James Vicary предпочита да скрие подробности за експеримента, въпреки организираните редица демонстрации и скандали. Подозренията относно истинността му се появяват, когато студентът от Ню Йорк, Stuart Rogers, отива във Fort Lee и открива, че театърът, който е домакин на експеримента, не може да побере броя на хората, участвали в опита, а директорът на салона няма представа за това, което се е случило. По-късно учени от цял свят се опитват да повторят опита на James Vicary, но не успяват.
(Само) година по-късно експериментът се представя като сръчна фалшификация на Vicary, а репутацията на 25-тия кадър е непоправимо разрушена. Маркетинговият специалист признава за лъжата. Стотици експерименти често свидетелстват за липса на какъвто и да е ефект на 25-тия кадър. В България обществото е склонно по-скоро да вярва във възможността за подсъзнателно влияние, отколкото на неговото отсъствие.
През 1962 г., Vicary публично заявява, че е изманипулирал цялата информация за изследването. Интересен факт е, че това се случва, след като полицията го хваща с $ 22.5 милиона, получени постъпления за "експеримента". Защо той получава тези пари, въпреки неуспешния опит, остава загадка…Жуженето около 25-ти кадър постепенно утихва.
От всички истории за манипулация, тази е най-популярната, която някога се е случвала. Или не се е случвала?...
Защото ако се е случвала… това е може би едно от най-страшните явления на 20ти век. Това би означавало, че живеем в един свят, в който някой властимащ използва тази дяволска техника, за да „заобикаля“ нашия съзнателен ум и да изпраща команди директно в подсъзнанието ни.
От друга страна условие на успешната манипулация е фактът, че в повечето случаи по-голямата част от гражданите са пасивен обект на информационно влияние: не влагат духовна и умствена сила, нито време за съмнение в това, което се излъчва на екрана. Всяка манипулация на съзнанието е вид взаимодействие. Жертва на манипулиране човек може да стане, само ако действа като съавтор, партньор. Ако съществува ефектът на 25тия кадър, то неговата сила би била в психическото насилие и в изкушението.
Независимо от факта, че са минали много години, темата за 25-тия кадър продължава да предизвиква вниманието на хората. Вярва се, че 25-тият кадър нерядко е умело вграждан в сюжета на филмите и придава ново значение на историята под повърхността. Страхът от зомбиране става все по-осезаем в свръх технологичното общество, в което живеем. А нека не забравяме, че страхът е една от най-мощните емоции, влияещи на човешкото съзнание.
Дали ефектът на 25тия кадър е реален, или плод на нечий нездрав и манипулиран мозък няма как да знаем със сигурност. Вероятно дори в момента на написване на тази статия вече е измислен нов и по-мощен метод на влияние. Истината остава една – човек е склонен да вярва в подобни теории, както е склонен да вярва и в различните религиозни течения. А причината за това е проста. Дори на най-скрито ниво хората искат да вярват в съществуването на реалност, извън тяхното съзнание. А може би подсъзнателно човек има нужда да бъде зависим и наставляван?…
