Adam and Dog
РЕЖИСЬОР MINKYU LEE  •  ПРОДУЦЕНТ HEIDI JO GILBERT
САЩ / 2011 / 15'
Преди да се появи Ева, Адам има друга компания в рая. При това, нечовешки добра! Кучето ли е най-добрият приятел на човека или човекът е най-добрият приятел на кучето, предстои да разберем в този страхотно изрисуван свят на Minkyu Lee, впрочем Oscar Nominée 2013.
Р ежисьорът Minkyu Lee всъщност пренаписва Божествения план за Човека с едно…куче. Филмът е алтернативен прочит на библейската история за грехопадението. Науката казва, че кучетата са на близо 15 хиляди години, но в случая виждаме представител на този биологичен вид още в самото Небесно Начало. Всичко това потвърждава идеята за твореца като бог, който не просто претворява действителността, а художествено създава нови версии на Големия разказ. Повече от заслужена номинация за Оскар в категорията „Най-добър късометражен анимационен филм” през 2013 г. Победата също щеше да му отива…
 
Нишката, или по-добре каишката на филма, се води от кучешка перспектива. История на хората, в която най-интересно е животното. Прекрасностранна работа. Още с първия кадър става ясно, че кучето не е изначален обитател на Едемската градина, а по неведоми пътища е попаднало в нея. Виждаме го как изследва и обхожда непознатата територия, среща красиви и могъщи същества, среща Човека…
 
Приятелството между Адам и Кучето е сърцето на тази забележителна анимация. Пасторалната музика на Joey Newman органично подкрепя същото усещане – тя звучи САМО през щастливото време на героите в Рая. Истински химн на пълноценното преживяване на другарството и на средата. Двамата опознават света и потвърждават възхищението си в блесналите очи на другия – човешки или кучешки. Всяко ново откритие е ново споделяне и носи радост от общуването – пеперудите, пиленцата, разходките, живеенето… Но преди всичко ИГРАТА, а за тях всичко е игра – не само хвърлянето на пръчката или звукоподражателството. Те са “Играещия човек” и “Играещото куче” – по “Homo Ludens” на Хьойзинха. Защото играта наистина е естественото състояние на човека (и кучето!), а Едем е самото естество. В допълнение, Адам и кучето са деца, които тъкмо през игровата нагласа възприемат света чисто и непредубедено. Казано е, че Небесното царство принадлежи на такива като тях…
 
Филмът, като много други процеси в живота, може да се раздели на две: преди и след Жената.
 
Тази граница във времето и сюжета е категорично маркирана - със затъмнение/черен бланк/оттъмнение след онова, което можем да наречем “Краят на приятелството”. Появата на Жената (Ева) вещае опасност за Едем и героите. Жената винаги е била двойнствен образ – на детеродната сила, но и на първородния грях. В нея е заложена тъмната потенция на разрушението. Грехът на Адам се състои и в това, че привлечен от Ева, съзнателно прави избор да прекъсне дружбата си с кучето. Конкретно – да захвърли пръчката възможно най-далече. Тогава то се превръща в изгнаник. Зеленото, пъстрите цветове, са заменени от камениста и гола твърд, в която кучето започва да се “разтваря”, да изчезва. Така визуално е решена умишлено протяжната сцена с неговото изгнаничество.
 
Когато кучето все пак намира път обратно, разбираме, че нещо лошо се е случило. Обстоятелствата ни го подсказват. Авторът също, по много деликатен и неназован начин. Но ето – действието навлиза в тъмна неприветлива гора, захваща буря, Смъртта вече присъства и дори владее – пантерата е убила зайчето (ако беше филм на Триер, тук е мястото да видим и чуем: “Chaos reigns!”). Още, погледът на Адам е безумен, двамата с Ева са прикрили голотата си, крачат към неизвестното… Ясно е, че Грехът е сторен и двамата са изгонени от Рая. Поклащащите се житни класове, зелените поля, пеперудите във въздуха, игрите, безгрижието и всичко от щастливото време е безвъзвратно изгубено.
 
Най-красивото и смислено от цялата работа обаче е, че хората получават прошка от кучето. Някакси непосредствено след грехопадението, Бог им прощава чрез своя четириног ангел.
SUBSCRIBE
АВТОР Ангел Иванов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+