ДА РАЗРУШИМ ЧЕТВЪРТАТА СТЕНА
Киното е най-комерсиалното изкуство. То представя реалност, която е твърде близка до нашата и все пак – имагинерна. Четвъртата стена - границата, определена от екрана, която ни разделя от въображаемото, става все по-пропусклива. Способността на героя да прескочи традиционните рамки и да погледне извън своя собствен свят дава на киното възможността да изгради един нов живот – по средата на две реалности.
АВТОР Боряна Райчева
К
иното е изкуството, което в най-голяма степен търси „контакт“. Така, както Джокондата на Да Винчи „играе“ с публиката. Тя не желае да бъде купена. Тя търси внимание – да я гледат, да и се възхищават, да я ненавиждат.
Парадоксално е, че прекият поглед на зрителя по същество разрушава изкуството. То самото предполага наличие на „алтернативен“ свят, където първоначално не съществува понятие за „външен свидетел“. Ето защо за кинотворците е опасно да играят с този „гранично-пропускателен пункт“, каквато е четвъртата стена.
Погледът в камерата в киното е пример за гръмоносен разрив в дистанцията между случващото се на екрана и зрителите. Игровата природа на киното се нарушава, а това означава, че се нарушават пространствено-времевите рамки. Зрителят се оказва „неподготвен“, което създава още по-добра предпоставка за пряка времева комуникация. Това, което се е случило „тогава“, се случва и „тук и сега“ и зрителят е непосредствен участник в събитията на филма.
Четвъртата стена е художествена концепция, характерна за визуалните произведения – персонажът не знае, че всъщност е измислен герой в нечия художествена творба и не предполага за съществуващата аудитория, която го наблюдава. Tова е екранът на телевизора, невидимата стена в театъра, разделяща сцената и аудиторията. Този прийом присъства буквално навсякъде: разделението между персонажите и зрителите помага да се съхрани доверието на зрителите – доколко персонажът възприема света на художественото произведение като действителен, за да успее и зрителят да повярва в това.
Четвъртата стена е термин, който се използва в театъра, а по-късно и в други видове изкуства – кино, комикси, видеоигри. Понятието е измислено от Дени Дидро още през 18 век, но започва да се използва активно през 19 век, с появата на така наречения „театрален реализъм“. В последствие се употребява за обозначение на въображаемата граница между измисления свят и неговите наблюдатели. Действието на актьора, обръщащ се директно към зрителя от сцената или екрана, се нарича разрушаване на четвъртата стена. Този метод е особено разпространен в комедиите и анимациите, но все по-често се използва и като похват в сериозните, драматични произведения.
Разрушаването на четвъртата стена позволява на зрителя да се вгледа в дълбочина в измисления свят на героя и да повярва, че всичко, което се случва, е реалност.
THE PIANO TUNER – една игра между фантазия и реалност. Игра на истина и лъжа. А между тях – слепият свидетел. Той вижда всичко, знае всичко, но иска да остане в сянка, анонимен, скрит зад своето хитро оръжие. В действителност е просто един страхлив измамник. Но е толкова симпатичен за публиката, че на финала никой не иска той да умре. Защото героят и зрителят в THE PIANO TUNER са еднакво виновни – те скрито воайорстват в живота на другите. Те са едно.
Фактически разрушаването на четвъртата стена представлява психологическият момент, в който героят разбира, че е фикция. Това, което винаги е интересно е, че този процес обикновено представлява разбиване на дадена ситуация, а героят достига състояние на „лудост“, виждайки нещата такива, каквито са в действителност. Този способ винаги влияе на нашето съзнание, провокирайки ни да мислим, че може би в момент на психоза ние получаваме допълнително знание и четем невидими послания.
Четвъртата стена разделя виртуалния свят от действителния. Тя променя динамиката между публика и имагинерния свят. Тази „стена“ е „прозорецът“ на филма. През нея зрителят става свидетел на случващото се на екрана без героят да разбере.
В TEN FOR GRANDPA авторът се превръща в детектив, разкриващ тъмните тайни на своя дядо. Разрушаването на четвъртата стена позволява на героя да излезе от рамката на действието и под формата на външен наблюдател да зададе някои въпроси. Тези въпроси обаче надскачат семейната история. Внукът с лека ирония предлага интроспективен поглед върху своя влиятелен роднина. Но това не е просто поглед към него и личния му морал. Това е пряка провокация към морала на всеки един от нас.
Разрушаването на четвъртата стена прекъсва публичната самота на героя. Той прекрачва границата на екрана и става част от живота на зрителя, карайки го да почувства едновременно лек дискомфорт, но и особено удоволствие от сблъсъка на две реалности.
YOU THERE? използва изцяло техниката на разрушаване на четвъртата стена. В епохата на свръх киберактивност, в която трудно може да се определи, кое е истина и кое измислица, главният герой задава един въпрос: Там ли си?. Погледите на момичето и момчето прескачат границите на екрана, търсейки истинска човешка интимност. Тя обаче се губи някъде между пикселите на екрана и човешкото въображение. А единственият начин да бъде възстановена е героят да излезе отвъд маската си и да живее… Или пък да остане там. Няма лош избор. Има само един въпрос: А ти?... Там ли си?...
Оказва се, че методът на разрушаване на четвъртата стена е често използван в късометражното кино. Може би този факт се дължи на необходимостта за много кратко време да се представи силна емоция и идея, която да продължи да кънти в главата на зрителя, дълго след като е изгледал филма. За финал ще ви представя един вълнуващ философски шедьовър, който определено е успял да изпълни своята мисия – да зададе много въпроси и да остави зрителя с едно странно чувство на вина и леко горчив вкус в устата.
Представен на повече от 200 фестивала, получил над 60 награди, NEXT FLOOR разрушава границите на всяко ниво. По време на пищен и разкошен банкет, единадесет гости, обкръжени от внимателни слуги, участват в ритуално гастрономично състезание. В тази абсурдна и гротескна атмосфера, неочакван обрат подкопава безкрайната симфония от изобилие. А от там, със студен замръзнал поглед, към нас се взира мъж. Той не просто ни гледа. Той ни пита: Докога?...
Киното е компилация от всички познати изкуства досега. И като такъв микс, то притежава необясними качества и въздействие, които са обект на изследвания от самото му зараждане. Четвъртата стена е понятие, което провокира вниманието, защото тя рамкира действителното от въображаемото. Разчупването на този изграден модел отключва нов вид възприятие към досегашното кино и задава нови въпроси. В свръхтехнологичната ера, в която живеем, зрителят става все по-любопитен. За него традиционните граници не важат. Той иска да докосне, да помирише, да вкуси от емоцията на екрана. Разрушаването на четвъртата стена ще става все по-очевидна и нормална за новите вкусове. И все пак остава един страх от новото, една провокация и един въпрос… Кой гледа нас, докато ние гледаме тях…
Парадоксално е, че прекият поглед на зрителя по същество разрушава изкуството. То самото предполага наличие на „алтернативен“ свят, където първоначално не съществува понятие за „външен свидетел“. Ето защо за кинотворците е опасно да играят с този „гранично-пропускателен пункт“, каквато е четвъртата стена.
Погледът в камерата в киното е пример за гръмоносен разрив в дистанцията между случващото се на екрана и зрителите. Игровата природа на киното се нарушава, а това означава, че се нарушават пространствено-времевите рамки. Зрителят се оказва „неподготвен“, което създава още по-добра предпоставка за пряка времева комуникация. Това, което се е случило „тогава“, се случва и „тук и сега“ и зрителят е непосредствен участник в събитията на филма.
Четвъртата стена е художествена концепция, характерна за визуалните произведения – персонажът не знае, че всъщност е измислен герой в нечия художествена творба и не предполага за съществуващата аудитория, която го наблюдава. Tова е екранът на телевизора, невидимата стена в театъра, разделяща сцената и аудиторията. Този прийом присъства буквално навсякъде: разделението между персонажите и зрителите помага да се съхрани доверието на зрителите – доколко персонажът възприема света на художественото произведение като действителен, за да успее и зрителят да повярва в това.
Четвъртата стена е термин, който се използва в театъра, а по-късно и в други видове изкуства – кино, комикси, видеоигри. Понятието е измислено от Дени Дидро още през 18 век, но започва да се използва активно през 19 век, с появата на така наречения „театрален реализъм“. В последствие се употребява за обозначение на въображаемата граница между измисления свят и неговите наблюдатели. Действието на актьора, обръщащ се директно към зрителя от сцената или екрана, се нарича разрушаване на четвъртата стена. Този метод е особено разпространен в комедиите и анимациите, но все по-често се използва и като похват в сериозните, драматични произведения.
Разрушаването на четвъртата стена позволява на зрителя да се вгледа в дълбочина в измисления свят на героя и да повярва, че всичко, което се случва, е реалност.
THE PIANO TUNER – една игра между фантазия и реалност. Игра на истина и лъжа. А между тях – слепият свидетел. Той вижда всичко, знае всичко, но иска да остане в сянка, анонимен, скрит зад своето хитро оръжие. В действителност е просто един страхлив измамник. Но е толкова симпатичен за публиката, че на финала никой не иска той да умре. Защото героят и зрителят в THE PIANO TUNER са еднакво виновни – те скрито воайорстват в живота на другите. Те са едно.
Фактически разрушаването на четвъртата стена представлява психологическият момент, в който героят разбира, че е фикция. Това, което винаги е интересно е, че този процес обикновено представлява разбиване на дадена ситуация, а героят достига състояние на „лудост“, виждайки нещата такива, каквито са в действителност. Този способ винаги влияе на нашето съзнание, провокирайки ни да мислим, че може би в момент на психоза ние получаваме допълнително знание и четем невидими послания.
Четвъртата стена разделя виртуалния свят от действителния. Тя променя динамиката между публика и имагинерния свят. Тази „стена“ е „прозорецът“ на филма. През нея зрителят става свидетел на случващото се на екрана без героят да разбере.
В TEN FOR GRANDPA авторът се превръща в детектив, разкриващ тъмните тайни на своя дядо. Разрушаването на четвъртата стена позволява на героя да излезе от рамката на действието и под формата на външен наблюдател да зададе някои въпроси. Тези въпроси обаче надскачат семейната история. Внукът с лека ирония предлага интроспективен поглед върху своя влиятелен роднина. Но това не е просто поглед към него и личния му морал. Това е пряка провокация към морала на всеки един от нас.
Разрушаването на четвъртата стена прекъсва публичната самота на героя. Той прекрачва границата на екрана и става част от живота на зрителя, карайки го да почувства едновременно лек дискомфорт, но и особено удоволствие от сблъсъка на две реалности.
YOU THERE? използва изцяло техниката на разрушаване на четвъртата стена. В епохата на свръх киберактивност, в която трудно може да се определи, кое е истина и кое измислица, главният герой задава един въпрос: Там ли си?. Погледите на момичето и момчето прескачат границите на екрана, търсейки истинска човешка интимност. Тя обаче се губи някъде между пикселите на екрана и човешкото въображение. А единственият начин да бъде възстановена е героят да излезе отвъд маската си и да живее… Или пък да остане там. Няма лош избор. Има само един въпрос: А ти?... Там ли си?...
Оказва се, че методът на разрушаване на четвъртата стена е често използван в късометражното кино. Може би този факт се дължи на необходимостта за много кратко време да се представи силна емоция и идея, която да продължи да кънти в главата на зрителя, дълго след като е изгледал филма. За финал ще ви представя един вълнуващ философски шедьовър, който определено е успял да изпълни своята мисия – да зададе много въпроси и да остави зрителя с едно странно чувство на вина и леко горчив вкус в устата.
Представен на повече от 200 фестивала, получил над 60 награди, NEXT FLOOR разрушава границите на всяко ниво. По време на пищен и разкошен банкет, единадесет гости, обкръжени от внимателни слуги, участват в ритуално гастрономично състезание. В тази абсурдна и гротескна атмосфера, неочакван обрат подкопава безкрайната симфония от изобилие. А от там, със студен замръзнал поглед, към нас се взира мъж. Той не просто ни гледа. Той ни пита: Докога?...
Киното е компилация от всички познати изкуства досега. И като такъв микс, то притежава необясними качества и въздействие, които са обект на изследвания от самото му зараждане. Четвъртата стена е понятие, което провокира вниманието, защото тя рамкира действителното от въображаемото. Разчупването на този изграден модел отключва нов вид възприятие към досегашното кино и задава нови въпроси. В свръхтехнологичната ера, в която живеем, зрителят става все по-любопитен. За него традиционните граници не важат. Той иска да докосне, да помирише, да вкуси от емоцията на екрана. Разрушаването на четвъртата стена ще става все по-очевидна и нормална за новите вкусове. И все пак остава един страх от новото, една провокация и един въпрос… Кой гледа нас, докато ние гледаме тях…
