Cherries е художествена фикция, която обаче действа като шамар за всеки, поддал се на ефимерните илюзии, създавани от държавните машини почти навсякъде по света. Cherries е невероятно послание към младите хора, вярващи, че устройството на обществото ни в момента е добро, само защото няма функционираща алтернатива, с която да го съпоставят. И да осъзнаят, че истината е едно, а това, което се поднася за истина, е съвсем друго. Държавната тирания е нещо, за което никой не говори, противоречи на вярата в демокрацията и съвременните ценности, нещо, което сякаш заглъхва сред непрестанните потоци информация отвсякъде. Но, виждате ли, вече има три филма, които разкриват форми на държавна тирания, създадени в период от няколко години и представители на три различни култури – Иран, Великобритания и България! Едно и също стои в основата на трите филма, но представени през проблематиката на собствените им реалности. Във Великобритания фокусът е милитаризмът. Е да, имат демокрация, колкото да се разбунтуват словом, но останалото го върши система, която в крайния си продукт постига целта на „черешките“ на тия системи. В Иран казусът е директното налагане на разбиране за света. България е някъде по средата. Имаме поле за свободомислие, но системата си поставя тайни коридорчета в мисленето на хората, заради което те стават подвластни на определени ключови думи и мисловни конструкти.