ColourBleed @ Кинематограф.BG

К расиво и шокиращо. Двете думи, които според мен най-точно определят визията на ColourBleed. Красотата на изливащите се цветове е примесена със силно обезпокоителното усещане от кадрите с изваждане на нокти. Изобщо целият филм блести с изключителни визуални качества (не само цветовата палитра, но и самото композиране на кадрите, играта със светлината, симулациите и специалните ефекти) и в това няма нищо чудно - режисьор на филма е Peter Szewczyk. Може да не знаеш името му, но определено си чувал/а за някои от проектите, по които е работил като ръководител на специалните ефекти или цялостната визия:
Avatar
Harry Potter and the Order of Phoenix
The Day the Earth Stood Still
The Choronicals of Narnia: Prince Caspian
и т.н.

Има нещо очарователно във факта, че след като е работил по толкова много западни продукции, за личния си късометражен проект режисьорът от полски произход избира именно източно-европейска атмосфера като среда на действието. Филмът засяга косвено и темата за уличното изкуство и културата на графитите, показвайки ги като форма на експресивност и алтернативен поглед над света. В България ние сме свикнали с тях и ги възприемаме като нормален елемент от градската среда, но истината е, че в Англия например тази култура далеч не е толкова развита. (Тук правя малкото уточнение, че не става дума за драсканиците със спрей и "таговете", разпиляни безцелно из града, а за графитите, нарисувани с талант,старание и смисъл, при които дори самото им позициониране е част от посланието.) Те са характерен културен феномен за Централна и Източна Европа и са част от чара й, и в ColourBleed режисьорът е успял по един ненатрапчив начин да улови и предаде точно това послание.

В противопоставянето на двата главни персонажа - момичето и възрастната жена, четем ясната поука, че новото и различното не е задължително лошо, докато старото и традиционното би могло да "отрови" и опорочи крастотата и развитието на иновативността. Ситуацията лесно можем да разчетем и като политически аналог обвързан именно с историята на Централна и Източна Европа - съществуването на възрастно поколение, което все още е с остарялото и опороченото мислене от времето на социализма и с ограничеността си отрича новото и продължава да се опитва да върне стария режим (обикновено несъзнателно).

Друг силен елемент от филма е актьорската игра. Далеч от претенции за нещо изключително, главната героиня (Milla Karkkainen) се справя достатъчно добре, за да предаде един убедителен персонаж, на когото сме склонни да симпатизираме. Що се отнася до възрастната жена, английската актриса Anna Barry е брилянтна - цинична, злобна, със закостеняло мислене, прикрита ... и всичко това без нито една произнесена дума.

На кратко, филмът е построен върху сериозна доза метафори и сюрреализъм, поради което посланието му може да остане малко неразбрано от част от зрителите (особено онези, незапознати с културно-историческия контекст на Централна и Източна Европа) но за тяхно удовлетворение пък, филмът е "eye candy" и в крайна сметка предлага на всекиго по нещо.