Филмът е "наративна" проблематизация на това що е късмет, чрез проследяване на причинно-следствени връзки. Заложените идеи са представени от Claudia Calderon по един очарователен начин, правещ ни съпричастни към цялото действие.
Д
ействието на El año del cerdo започва в малък ресторант, намиращ се в Chinatown в Хавана. Известният с ястията си на целия остров ресторант предлага също така курабийки с късмет или fortune cookies, които се връчват за десерт. В случая въпросните fortune cookies се явяват свързващото звено между миналия и настоящия момент, тъй като служат за индикатор на въвеждането на предисторията. В този смисъл сюжетът на филма е наистина оригинален, защото преплита няколко действия и изяснява минали истории на базата на сегашния момент. Цялото действие преминава наистина плавно, без да се задълбочава в ненужни разяснения или да се прехвърлят непоследователно диференцирани моменти от историята. В тези аспекти El año del cerdo е приятен, разтоварващ, оптимистичен и дори чаровно забавен на моменти.
В процеса на наратива гласът зад кадър ни насочва именно към въпроса за същността на това, как действа късметът и какво се крие зад него точно в Годината на Прасето. Последователно ни се дава обяснение за символиката и значението на тази година по китайския календар като репрезентация на стремежа към баланс, като в случая късмет и промяна са корелати. На базата на това е въведен и основният персонаж – Chang Rodriguez, един от работниците в малкия ресторант, изпълняващ доставките по домовете. Chang е антипод на всичко казано досега за късмета, неговият персонаж е представен като отегчен от всичко случващо се, постоянно чакащ да дойде момент, в който късметът да се усмихне и на него. Със задачата да доставя бисквитите с късметчета, парадоксално е натоварен именно той.
В процеса на развиващото се действие всичко се извежда в пряка релация с късмета – било то съдба, било то причинно-следствени връзки. Наред с това Claudia Calderon ни представя как определени действия от миналото имат пряко отношение към последващите събития. Късметът на малкия Chang Rodriguez преди дванадесет години, непосредствено се обвързва с нещастието на другите, а в същото време чрез неговата последователна намеса в настоящия момент се показва и снемането на това нещастие.
Филмът си заслужава всяка една минута, тъй като наистина е направен с вкус, предразполагащ зрителя просто да се отпусне и да се наслади на прекрасната история и великолепния начин на нейното представяне. В този смисъл зрителят ще се замисли реално, какви са проекциите на късмета и как може да се сблъскаме с него в ежедневието. Именно в цялото това очарователно преплитане на истории ни се дава отговорът, че: One never knows how luck works.