Разведена майка с две деца се налага да взима екстремни мерки, за да прекрати токсичната връзка между дъщеря й и новото й гадже. Невероятна история за конфликт в социален триъгълник, който изисква тежки решения.
Очарователна кинематография. Започвам с това неслучайно, стилът на Joey Izzo е перфектен баланс между история, водена от героите и ясен конфликт, както на английски му казват - straight forward. Това е важно, защото е един от критериите, които отварят път към индустриалното пълнометражно кино. Хората обичат ясните и фокусирани истории. Всичко друго може да се хареса по едни или други причини, но без ясна непрекъсваема линия, малцина режисьори успяват да увековечат филмите си сред световните шедьоври. Филмът без да съди или да ни наслагва мнението си, успява да ни предаде потенциала за катастрофа, какъвто представлява новото гадже на Сара.
My Daughter’s Boyfriend завърта конфликт в един триъгълник, поддържайки прецизно баланса между драмата и комедията – ситуациите може да са преувеличени, но емоциите у героите са истински. Как една майка реагира на голите селфита между двамата? Трябва ли да се намеси, гонейки дългосрочния интерес на дъщеря си или трябва да й даде така желаната автономия и свобода да мечтае? Как унищожава нещо, което и двамата наричат любов? Този филм е една опера за родителствения инстинкт, ролята на майката в съвременния сложен свят, в който зад всеки втори ъгъл се крие капан, а всеки трети срещнат потенциално може да съсипе живота на човека, за когото тя самата е отдала значителна част от живота си.
Пред ShortOfTheWeek, Izzo казва: „There was something oxymoronic about the premise, which appealed to me initially. As I further developed the characters, a more provocative and meaningful story emerged – one about a mother’s sexual agency and parental self-sacrifice. I wanted to show a character struggling to work through her hypocritical, moral imperative for the betterment of her daughter. That was the only goal.“
Сложен, фино емоционален, искрен, My Daughter’s Boyfriend отваря широка тема на дискусия за родителите, а и за подрастващите, които никога като преди не са били толкова стимулирани от технологии, медии, социални дейности, хипер информираност, а това тепърва ще наблюдаваме как ще се отрази у новите поколения, които стават все по-отворени и възприемчиви, толерантни, но и по-склонни на радикализъм. Света като че ли бавно и неусетно върви към сваляне на възрастта за пълнолетие и даване на повече права на децата. Днешната култура ясно носи в себе си знанието, че децата не могат да носят отговорност, но след 10-20 години, не е ясно докъде може да стигне обществения дебат. А дотогава, търсете своята точка на баланс, която ще ви прави добър родител.
