Една възрастна жена с 20 годишния си невротичен и неуверен в себе си син поемат на дълъг път, за да се срещнат с някакъв съмнителен дилър, за да възстановят запасите си от коз. However, My Mom Smokes Weed не е типичният филм за трева.
Sundance 2010 определят My Mom Smokes Weed като учудващо дълбок, предвид the burnout-friendly заглавие. Съгласен съм с тази оценка и всъщност това ме провокира да пиша за филма. Гледал съм и други филми за трева, които се дефинират като „stoner comedy“. Ако очаквате да видите това в този филм, недейте. Всъщност My Mom Smokes Weed не е чак и смешен. Има лек комедиен привкус, но някакси той създава онзи смях, който осъзнаваме и създаваме с думи в главата си, а не онзи, който физически проявяваме. Това е така може би и защото има лек елемент на осмиване. Спрямо кого обаче?
На горния въпрос, отговорът е по-сложен отколкото изглежда, защото той се формира ексклузивно като функция на гледна точка. С други думи казано, ако пушите коз най-вероятно ще симпатизирате на майката, която е толкова неподходяща за образа, в който влиза, че всъщност това я прави cool персонаж. Ако обаче не пушите трева или имате малко по-твърди разбирания за моралното ниво, на което обществото според вас трябва да се намира, то сигурно ще осъдите майката, защото си позволява да е леко неадекватна пред сина си, или защото изобщо не е нормално да пуши или защото е безотговорна.
Сами виждате в My Mom Smokes Weed, как се формират гледните точки и колко различни могат да бъдат те. Тогава какво ни казва Clay Liford?!
Ами замислете се... във втората половина, тежкото негро проведе емоционален разговор с хлапака. Ако досега сте били на кантара морал vs. трева, този разговор леко манипулира резултата, защото ако не сте твърде закостенял в мисленето си, осъзнавате, че негрото казва хубави и може би полезни за живота неща в принципен план...
E dafuq... Тя ако пуши трева, то той е и дилър, а една значителна част от вас вероятно ще го припознаете като cool guy. Ами ето това ни казва Liford. Това бих казал и аз. :)