Омбре, българският филм за хакуна матата
И най-накрая се появи българският филм, който ще ни разсмее, без да ни накара да се чувстваме жалки, ще ни накара да се замислим за живота, без да изважда на показ мизерията на обществото ни, ще ни накара да почувстваме, без да ни налага форма и тези. Омбре разказва какво е хакуна матата по балкански и как сърбин, българин, помак, македонец, циганин и една рускиня могат да живеят заедно в гората щастливи заедно, въпреки социокултурните си особености.
АВТОР Юлиян Спасов
О
мбре. Филм, който ще остане в историята не само на българското, но и на балканското кино. Филмът, който събра българин, сърбин, македонец, помак и циганин в една история, в която може да открием онези човешки неща, които сме склонни да забравяме лесно, докато хвърчим из големия град и се мислим за недосегаеми, гонейки парите, удобствата и кариерите си. История, която разкрива не само балканските особености и темперамента на всеки един от персонажите, но и причините, заради които могат да бъдат заедно, независимо от историческите разделения между народите ни. Както знаем, те са много. Омбре не е приказка за мечти. Може би самата история представлява една мечта. Толкова естествена, че от тамошната перспектива системата, в която живеем, изглежда някак ненужна. Филмът, който спечели награда за Цялостно актьорско майсторство на Златна роза 2014 и беше представен на 10 Март на тазгодишния София Филм Фест.
Вездесъщата система, която намира все по-интересни интерпретации в изкуството, а това води и до неизбежното й осъзнаване от хората. Омбре не е филм за системата, но в него тя е невидим герой, антипод на самия Омбре. А кой е Омбре?! Той не е персонаж. Омбре е метафора за човека в естествената му форма на съществуване. Чист въздух, здрава храна, добри приятели... омбрета. Какво повече му е нужно на човек?!
От нашата перспектива обаче, бидейки дълбоко свързани със системата (за да имате ток, PC и интернет да четете това), Омбре вероятно ще ви изглежда като щастлива хипстърска история, в която пирът и ракията не свършват. История, чийто чар ви грабва, но не достатъчно, за да се откажете от системата и да отидете да живеете безгрижно в гората.
Омбре е доста добро съчетание между балкански хумор и сериозните въпроси от живота, произтичащи от проблематиката, която всеки от типажите носи с културата си. При това, без драма, социално тежки казуси и неореализъм. Затова започнах с думите, че този филм ще влезе в историята. За последните 25 години българските филми, които успешно разсмяха българите, се броят на пръсти, а още по-малко от тях успяха да го направят, без да разголват брутално недостатъците ни и да ни карат да се чувстваме жалки заради простотията ни. Всичките ни останали филми пък дъвчат едни и същи тежки казуси и почти винаги ни карат да се чувстваме пак жалки, но заради мизерията ни. Липсват решенията, липсват хубавите страни на съвремието ни, липсват нови открития. Омбре не само че разсмива по свеж начин, но и както един истински филм прави, кара ви да почувствате героите, средата им, красотата на битието им, за да се поставите на тяхно място и да видите света от тяхната гледна точка. Удовлетворени ли сте от постигнатото с цената на много бързане, пот и постоянно прескачане на препятствия из градската джунгла? Тя ли е естествената ви среда, в която се чувствате добре, или не сте щастливи, но примирени, защото тя дава илюзия за сигурност? Успявате ли да дадете нужното на близките си хора или има моменти, в които сте склонни да ги пренебрегнете заради много работа? Какво изпуска човек в света около него, когато тича? Може би повече, отколкото когато ходи.
Омбре е дълбок филм, но разказан така леко, че от началото до края няма да се сетите дори че гледате филм. Той просто ви хваща и ви превежда през историята на един човек, изигран изключително добре от Валери Йорданов, когото впрочем познаваме добре и като режисьор на Кецове, история също за бягство от реалността, но с по-приключенски характер. Омбре е история, наситена с емоции, обрати и природна красота (брилянтна операторска работа от страна на Иван Вацов), съставящи уникална и много актуална философска нишка, върху която си струва да поразмишлявате, докато не дойде краят на филма, който така ще ви зашлеви, че чак ще боли.
Почит към Захари Паунов, режисьор на дебютния и последен за него филм Омбре.
Вездесъщата система, която намира все по-интересни интерпретации в изкуството, а това води и до неизбежното й осъзнаване от хората. Омбре не е филм за системата, но в него тя е невидим герой, антипод на самия Омбре. А кой е Омбре?! Той не е персонаж. Омбре е метафора за човека в естествената му форма на съществуване. Чист въздух, здрава храна, добри приятели... омбрета. Какво повече му е нужно на човек?!
От нашата перспектива обаче, бидейки дълбоко свързани със системата (за да имате ток, PC и интернет да четете това), Омбре вероятно ще ви изглежда като щастлива хипстърска история, в която пирът и ракията не свършват. История, чийто чар ви грабва, но не достатъчно, за да се откажете от системата и да отидете да живеете безгрижно в гората.
Омбре е доста добро съчетание между балкански хумор и сериозните въпроси от живота, произтичащи от проблематиката, която всеки от типажите носи с културата си. При това, без драма, социално тежки казуси и неореализъм. Затова започнах с думите, че този филм ще влезе в историята. За последните 25 години българските филми, които успешно разсмяха българите, се броят на пръсти, а още по-малко от тях успяха да го направят, без да разголват брутално недостатъците ни и да ни карат да се чувстваме жалки заради простотията ни. Всичките ни останали филми пък дъвчат едни и същи тежки казуси и почти винаги ни карат да се чувстваме пак жалки, но заради мизерията ни. Липсват решенията, липсват хубавите страни на съвремието ни, липсват нови открития. Омбре не само че разсмива по свеж начин, но и както един истински филм прави, кара ви да почувствате героите, средата им, красотата на битието им, за да се поставите на тяхно място и да видите света от тяхната гледна точка. Удовлетворени ли сте от постигнатото с цената на много бързане, пот и постоянно прескачане на препятствия из градската джунгла? Тя ли е естествената ви среда, в която се чувствате добре, или не сте щастливи, но примирени, защото тя дава илюзия за сигурност? Успявате ли да дадете нужното на близките си хора или има моменти, в които сте склонни да ги пренебрегнете заради много работа? Какво изпуска човек в света около него, когато тича? Може би повече, отколкото когато ходи.
Омбре е дълбок филм, но разказан така леко, че от началото до края няма да се сетите дори че гледате филм. Той просто ви хваща и ви превежда през историята на един човек, изигран изключително добре от Валери Йорданов, когото впрочем познаваме добре и като режисьор на Кецове, история също за бягство от реалността, но с по-приключенски характер. Омбре е история, наситена с емоции, обрати и природна красота (брилянтна операторска работа от страна на Иван Вацов), съставящи уникална и много актуална философска нишка, върху която си струва да поразмишлявате, докато не дойде краят на филма, който така ще ви зашлеви, че чак ще боли.
Почит към Захари Паунов, режисьор на дебютния и последен за него филм Омбре.
