Един "селектор", един режисьор и няколко оператори решават да идат на гости или директно да издебнат голяма част от артистите, които оформят понятието българска reggae сцена. Резултатът е документален филм, който успешно дефинира точно какво е тя в дадения момент.
Преди около една седмица прозвъних Юлиан Спасов, създателят на Кинематограф, и наред с други неща, навлязох в преентусиазирани бъртвежи относно един български филм, който най-накрая е излязъл в нета и логично пътя му трябва да премине през сайта ни. И докато Юли май вече се чудеше какво толкова съм се разкудкудякал, аз все пак успях да дефинирам: „Става въпрос за реге сцената в България”. Искрено учудено „Реге сцена в България?!”, ме посрещна от другата страна, и аз се почувствах като в интродукция на образователен комикс.
Понякога попадам в едни такива балони на невежеството, що се отнася до определени теми, и в ей такива моменти ми ги пукат и падам по гъз. В случая, повлиян от част от обкръжението си и противно на всякаква логика, живеех с мисълта, че съществуващите български реге артисти, макар и с ограничена реална фен база, отдавна са част от популярния субкултурен пейзаж. Разговорът с Юли ми показа, че за пореден път си витаех някъде.
Българската реге сцена, като сбор от немалко автори, като налични полета за изява и като източник на висококачествена музика, е недостатъчно дефинирана като явление. Словосъчетанието „българска реге сцена” все още звучи като „българска сцена на любителите на кубчето на Рубик” (без да ги обиждам) и направените стъпки това да се промени са много малко. Наред с работата на самите артисти, този филм е една от съществените и необходими времеви котви за това явление.
Преди него, от моя гледна точка, за „българска реге сцена” се говореше в блог постове, фейсбук статуси, в радио предаванията Jamaica Air Force и Центрофуга в ефира на радио „Реакция”, и в още сигурно пет медийни присъствия на кръст. Вероятно хората, които горят повече от мене в българското реге ще цитират още нещо, но като цяло едно немалко (за България) поле от творци, хубава музика и positive vibrations не беше (а и още не е) докрай легитимирано в умовете на страничната аудитория. Е, от една година за това помага и Sofia-Kingston-Babylon.
“Става въпрос за една снимка на реге сцената тук. Целта на филма е користна. Тези хора трябва да се занимават с музика, а не да работят в кол-център”, споделят в едно интервю основните виновници за филма – режисьорът Кирил Беспалов и идеологът Лазар „Selector Lazy Face” Ангелов. То беше взето при първите прожекции миналия март. Естествено, и тогава стоеше въпроса, че много от партита на музикантите, които вече видяхте във филма, а и като цяло реге събитията в България, често са незаслужено слабо посетени.
Днес чудната снимка на Киро, Лазо и всички други замесени, вече е налична за безплатно гледане в нета. Сигурно най-ценното в нея е, че показва собствения свят на реге артистите, разбиранията им за живота, поне отчасти що за личности са и защо свирят точно такава музика. И още по-хубавото – снимката и нюансите в нея ги легитимират именно като едно субкултурно звено, което е повод за гордост и заслужава много много внимание.
Защото простата истина е, че голяма част от хората, които видяхте във филма, свирят доста често в чужбина пред тройни аудитории, на тези които ги посещават тук. Това не е така, защото „българите сме тъпи”, а защото свитият медиен пазар не може да надгради над жизненоважната му доза злободневие и простотия и да осигури повече време именно за такъв тип позивитет. Babylon. И след него е само ъндърграунда, който ако някъде другаде може безпроблемно да си съществува, само защото е стойностен, тук е постоянно притиснат от липса на средства и достатъчно аудитория. В тези условия представените ви изпълнители и деятели правят всичките тези парчета, албуми, клипове, партита и т.н. За име, чест и слава, но и за да се чувстват добре.
Тук идва едно изказване от филма на Ерол от „Уикеда”, които са може би най-познатото име в целия каст. „Не винаги асфалтираните улици и плочките означават чистота”.
И след като в настоящия текст не успях да се въздържа от едно жално опяване на това колко незаслужено неопознати са всички тия артисти, като логичен контрапункт идва въпроса пука ли им на тях? Вероятно им пука. Сигурен съм, че всичките или поне повечето, много искат да се издържат с музика, а не заедно с нея да работят в кол-център. Но извън периодичните появявания на някои от тях в парчета на Графа и Мария Илиева, някак си съм убеден, че на първо място за тях е опазването на мелодиите, посланията и настроението чисти от лъскави примеси. Запазването им толкова стойностни и истински, колкото ги виждаме в „Sofia – Kingston – Babylon”. Просто регето е такова.
Хубавото на филмa е точно това – той не е някаква благотворителна кауза (както може би сте си помислили), а един весел и цветен портрет. Силно се надявам да сте го усетили именно така, ( и ако преди това не сте) сега да сте наясно с реге сцената в България и че това не е само музика за „парти и плаж”. Ще е голяма победа.
Сега докато писах, реших и звъннах на Киро Беспалов, та да вкарам мнението на режисьора, година след излизането и дни след онлайн публикуването. „Аз съм популист”, вика ми той, „Сцената не бива да остава ювелирен продукт само за участващите в нея. Присъствах на открити прожекции, където наред с обичайните реге фенове, много други изгледаха филма и се запознаха с темата му. В крайна сметка, тези изпълнители наистина трябва да стигнат до повече хора. Сега това продължава и в нета.” И на него, и на мен ни се ще да не спира.
