РЕЖИСЬОР MATTHEW KILLIP • ПРОДУЦЕНТ MATTHEW KILLIP
Спецификата на забравеното викторианско изкуство – аранжировката на диатоми. Ясната заявка за естеството на красивото в неговите изначални корени. Изкуство посредством микроскопа и природата...
Д
окументалният филм The Diatomist разкрива особената история на Klaus Kemp, един от малкото съвременни примери за практикуващ изкуството за аранжиране на диатоми. На първо място трябва да се отбележи, че самото име на филма подбужда интерес и представя една значително непозната и недоразвита тенденция, идваща още от Викторианската ера. Аранжирането на диатомите може да се мисли двустранно – от една страна, собствено като наука, разкриваща структурата и особените характеристики на диатомите, но от друга – като особен вид изкуство, представящо пред зрителя прекрасните и естетически подредени диатоми, невидими за обикновеното човешко око.Режисьорската визия на Matthew Killip ни вплита в свят непознат досега – освен представената история на диатомиста Klaus Kemp, паралелно се разкриват многообразните картини на комплексните диатомни аранжировки от Викторианската епоха до днес, наред с множество факти и специфики при самото аранжиране.
Опитът за естетическото репрезентиране на морските ендоклетъчни е представлявало особен интерес за учените от Викторианската епоха. Днес тази тенденция е запазена в опита за популяризирането й чрез усилията на великобританския диатомист Klaus Kemp. Той посвещава живота си в търсене и сътворяване на великолепни аранжировки, разкриващи през зрителя естетическата значимост на микроскопичните водорасли. Природата разкрива пред човек цялата своя неименна красота, а тя в случая се крие дори в недосегаемите за простото око структури, които могат да бъдат представени в един изцяло иновативен контекст, ескплициращ естетическата им значимост.
През XVII в. конструирането на сложния микроскоп от Робърт Хук поставя пред човека един изцяло непознаваем свят, криещ се и взиращ се в нас изпод видимото. Микроскопът не само е едно от най-значимите постижения в науката, но и в самото осмисляне на околния свят. Човекът е изправен пред нов алтернативен и непознат досега свят на микроскопични организми. През XIX век именно този нов свят, разкрит изпод лещите на микроскопа, подбужда интереса към аранжирането на микроскопичните кремъчни водорасли.
Начинанието на викторианци е от особено значение не само за науката, но полага и естетическата интерпретация на природното в неговата естествена красота. По този начин природата се явява сама по себе си произведение на изкуството, дори и в най-низшите и невидими свои компоненти.
Начинанието на Klaus Kemp да разкрие този непознат свят и да го възроди в контекста на нашето съвремие е повече от невероятно начинание. В света на дигитално сътворения образ се противопоставя красотата на естественото, на природното. Това непосредствено води до осмислянето на ролята на човека в изкуството, ролята на субекта като демиург. Klaus Kemp е в най-висша степен художник и то такъв, който твори с материята на природното – чрез медиума на индивидуалното усещане ни представя естетическата аранжировка на естеството.
Документалният филм на Matthew Killip ни вплита в пътя на Kemp и опитите му да достигане и открие перфектната формула при аранжирането на диатоми. Разкрива ни процесите през тяхното изчистване и визуално представяне, разкрито и чрез вманиаченото търсене на нови аранжировки. Девизът на Klaus Kemp ясно гласи: „Където има вода, си заслужава търсенето”.
В контекста на съвременното естетизиране и опитите за осмисляне на художествените феномени, документалният филм на Killip сякаш гръмко ни напомня за изначалното смислово поле, в което се извежда красивото, респ. връща ни към природното.
