Yoghurt
РЕЖИСЬОР SANNA LENKEN
Швеция / 2010 / 28'
В конферентната зала на компания за кисело мляко, се събира фокус група за да обсъждат следващите им продукти. В тази формална среда, всички се държат формално, до момента, в който не бъдат провокирани да излязат от формалността и да бъдат себе си. Какво се крие зад цялата тази ситуация?
О бичате ли кисело мляко? Дори да не обичате, няма как да не оцените този филм с толкова семпло и конкретно заглавие. Филмите с такива заглавия са филми на крайностите – или много добри, или изобщо не. Yoghurt не е краен филм, но дълбоко зад облика на материалния свят, с който се идентифицират героите, те всъщност преживат един своебразен катарзис до който никой самостоятелно не би могъл да достигне.
 
Разликата в едно пространство между това да има по-малко от трима души в него и да има трима повече е, че във втория случай във въздуха се носи енергия на социума. Освен ако отношенията между дадената група не са достатъчно разчупени и безскрупулни, съществува невидимата енергия на целокупното присъствие на хора, които са дефакто публика на всеки един поотделно. Тази енергия, макар и невидима, е доста мощна, защото се явява механизъм, който влияе на всеки индивид до известна степен подчинително. Колкото са повече хората, толкова повече би се притеснявал изявяващия се в момента и би внимавал да не сбърка или да не излезе от общо приетата рамка на поведение. Затова у много хора излизането на сцена им гарантира сериозна доза естествен адреналин в кръвта им.
 
Изкуството, което Lenken е създала в Yoghurt е в специфичния  и оригинален начин, по който улавя връзката на всеки един от героите с общия социум и влиянието на тази връзка върху собствените им страхове, конфликти и облаци несигурност около егото. Фината проява на защитни механизми от повечето от героите също подплътява образите на всеки един, изграждайки една детайлна и изключително натурална обща картина. Пъстротата й идва от идеалното според мен за точно тази история съчетаване на точно тези герои, представители на най-различни социални групи в едно градско общество. Самите герои са толкова себе си и някак насред спокойния и праволинеен сюжет, съсредоточен в тази конферентна зала, че много бързо забравяте, че гледате филм, защото степента на убедителност е сто процентова. Възникващите конфликти карат героите да реагират неформално във формална среда, което предпоставя счупване на социалния модел на комуникация. Всеки вече се налага да разкрие повече за себе си, дори да не иска, защото провокацията изисква светкавична реакция. Колкото по-малко време за обмисляне има човек за отговор, толкова по-искрен и първосигнален е той. В общия случай.
 
Този тип ситуационно късо кино е страхотен пример за успешни филми с много храна за размисъл, изградени от семпли и конкретни случки от ежедневието на хората. Не е нужно всеки филм да бъде епичен, с хиляди локации, актьори и сложни взаимодействия със средата, изискващи огромни държавни субсидии. Тези случки са далеч по-важни за осмисляне, предоставяйки различните си гледни точки, защото се случват ежедневно навсякъде, където Системата е проявила страничните си негативни ефекти върху човешката психика, защото цялата тази ситуация можеше да бъде много по-прагматична, полезна и приятна за всеки един от присъстващите.

Е, все пак, човек се учи, героите научиха своето.
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+