РЕЖИСЬОР Ahmed Imamovic • ПРОДУЦЕНТ Jasmin Durakovic
СЦЕНАРИСТ Srdjan Vuletic
СЦЕНАРИСТ Srdjan Vuletic
Какво може да стои от двете страни на едни и същи 10 минути? “10 minutes” показва не само това, но и докосва разтърсващо зрителя – провокира въпроси и събужда от удобното невежество, в което сме изпаднали. Оправдана награда за най-добър европейски късометражен филм за 2002 г.
И
зключително силни десет минути, поднесени ни от режисьора Ahmed Imamovic – едва ли е случайно, че филмът е с продължителността, заложена в заглавието. Идеята за времето и това, което можем да заключим в него. Докато за един десет минути се равнява на изпушването на цигара пред фото-студио, друг за същото време може да се превърне в сирак.Любопитен факт е, че частта от филма в Рим не е заснета действително там. Що се отнася до японеца, в ролята на туриста, режисьорът Ahmed Imamovic се обръща към посолството на Япония в Сараево и така получава съгласието един от служителите – Satoshi Yahata - да участва във филма. Впечатление прави операторското майсторство, когато действието се прехвърля в Сараево – всичко е заснето умело в един кадър, правейки зрителя още по-съпричастен към случващото се и затвърждавайки идеята за безпощадността на времето, при което, в реалния живот, няма стоп-кадър. Mirsad Herovic заслужава поздравления. И не само – целият екип, довел филма до спечелването на награда за най-добър европейски късометражен филм за 2002 година.
Сценаристът Srdjan Vuletic избира въздействащ начин, по който представя епизод от войната в Босна от 1994 г. Проследяване на линията, при която обичайно човешкото се е пригодило към следствията от нечовешкото. Всеки родител би казал на сина си да се пази, когато излезе навън, но в случая с Мемо (Almedin Leleta) и баща му (Izudin Bajrovic) следването на заръката е равнозначно на оцеляване. Примерите, в този смисъл, са пропити във всяка част от ежедневието на героите.
Пригаждане и контраст. Като че ли двете основни идеи, развити в сюжета. Пригаждането като начин да продължиш да бъдеш „обикновен човек”, независимо какви са обстоятелствата. Контрастът като едновременната картина на това какво допускаме в едно и също време да се случва в света. Център-периферия и критериите за „нормално” в тях. Кланета в Рим през 94-та? Дали толкова малко хора щяха да знаят за тях и да остават блажено невежи, ако това беше реалността във въпросната година?
Но екипът на „10 minutes” не търси назидание. По чудесен творчески начин разказва. И с това – неизбежно посява важните въпроси. Или, може би, подготвя съзнанието на непитащите се за промяна.
