Гениалните сюжети са най-често простичките истории. "Jerrycan" е универсална история за група момчета, които, принудени от скуката, се впускат в опасна игра. Едно от тях обаче ще бъде принудено да направи избор на живот и смърт...
В интернет открай време циркулира една носталгия в духа на Ние децата от 80-те, които играехме пред блока, без интернет... и т.н. Действително, децата на 80-те и 90-те донякъде са прави в преценките си, че днешното поколение расте едва ли не осакатено от всякакви социални контакти. Късометражният филм „Jerrycan” е за нас... децата на 80-те и 90-те.
Включвам и себе си в това число, защото като представител на това поколение, късометражният филм на Bridle Path Films ми подейства като малка машина на времето, която ме върна, когато детството беше „реално и вълшебно”.
Сценарият, написан от режисьора и сценарист Julius Avery, разказва за бедните предградия на малък австралийски град. В центъра на немотията е поставен малкият Nathan (Tristan Burke), който живее в каравана, кара колело и слуша австралийска рок музика (AC/DC). Той е момче, което просто иска да кара своето колело... Но когато лидерът на неговата момчешка банда го принуждава да направи нещо опасно и безотговорно, той ще трябва да направи своя избор да послуша главатаря или да се пребори със страха си от него...
Зад Jerrycan не стоят многопластови теми или прикрити символики. Това е една простичка coming of an age (порастване, израстване в мъжество) история, която е гениално заснета, защото простичките неща всъщност са гениалните неща. Без сложен сценарий и неочаквани обрати (присъщи за късометражните форми ) филмът ни грабва с усещане за кино. Едно момче се задава с колелото си по пътя, от съседна пресечка се включва второ момче с колело, а после и трето, а след това и четвърто... Филмът изобилства от такъв род кинаджийски кадри.
Големият плюс на Jerrycan е, че оставя зрителя с чувство на неопределеност за епоха и място. Историята е универсална и би могла да се случи навсякъде по света (е, почти навсякъде), защото всеки един от нас (е, почти всеки) е бил изправен пред избора, който трябва да направи Nathan (да фрасне побойника и да го постави на мястото му ) или е бил свидетел на подобна случка.
Децата в лентата са натуршчици - сиреч не са професионални актьори, нито са минавали през актьорски курс. По принцип с деца се снима трудно. Доста трудно понякога, но в случая се е получило добре. Играта е естествена, непринудена и филмът ни остава с впечатление за едва ли не личностно изживяване.
Jerrycan на роден език означава резервна бензинова туба. Бензиновата туба действа като plot device в сюжета на този филм, но не бих искал да ви разкривам повече, защото е редно да видите филма сами. Този ключов компонент от лентата е разпознаваем от моето поколение, тъй като повечето от нас навярно си спомнят как в багажниците на колите на родителите ни лежеше по една метална туба с бензин.
Но както споменах по-горе Jerrycan е филм с универсално послание, което минава извън границите, които поставят поколенията. Неслучайно лентата е спечелила не една награда – включително приз на фестивала в Кан.
