РЕЖИСЬОР Ying Ping Mak • ПРОДУЦЕНТ Royal College of Art
СЦЕНАРИСТ Ying Ping Mak
СЦЕНАРИСТ Ying Ping Mak
Мрачната дистопия на Ying-Ping Mak ни развежда из бъдещето – някъде между стъклените корпоративни аквариуми, бързата закуска и платените новини. Там, където да дишаш е престъпление.
П
оемете дълбоко дъх, защото може да ви е за последно. Няма шега – в „Last Breath” дишането е забранено. Тоталитарният град-държава не си играе – освен с живота на поданиците си. Мечтата на корпоративно-политическия елит се е сбъднала. Той държи толкова здраво хората за топките, че всеки, който помръдне – отпада.Но това не е достатъчно. Гражданите трябва да работят здраво, без почивен ден; да се хранят бързо – например за десет секунди; да спазват дрескода; да ръкопляскат и по възможност – да не дишат. Иначе ще ядат бой. Впрочем – ултрабързата закуска, с която Чан, главният герой, се храни, предизвиква асоциации с един от шедьоврите на жанра, Soylent Green (1973).
Интересен е изборът на заека като персонифициращ системата. Неговото значение в различни култури е противоречиво – най-често се свързва с плодовитост, невинност и прераждане, но също така се появява като хитрец и нечисто създание. В китайската митология лунният заек стрива билки за безсмъртните просветлени. Оттук аналогии с европейската история са възможни, но дали и какво иска да ни каже авторката с това – можем само да гадаем.
На пръв поглед невинен, но всъщност хитър. Каква по-добра илюстрация на измамника? Неговото лице е навсякъде – в новините, когато хващат „лошите”; по реклами върху сградите; върху тениски и маски; в компютърни игри; на четири колела и на сцената. Спомените за Големият брат („1984”) и Адам Сътлър („В като Вендета”) ни дебнат зад всеки ъгъл в киберпънк-града на Пинг.
Червеното хапче този път не е изход, а вход към халюцинирана реалност. Бунтът е сведен до сляпо и хаотично неподчинение. Предполагаемото, сънувано или въобразено убийство на потисника разкрива истината – че той не е нищо повече от надуваема кукла, която във всеки един момент може да бъде заменена от нова. Негов прототип, очевидно, са политическите лица на добре познатата ни действителност. Досущ както те биха направили с всеки опълчил им се, новият Зайко Байко ръкопляска и предлага приятелството си на Чан... преди да го подложи отново на мъчения. Подобни сценарии в човешката история – с лопата да ги ринеш.
„Кошмарите на фантастите не могат да се сбъднат”, „ние сме на правилния път” и „никой не е способен да ни отнеме правото да дишаме”. А попълзновенията на „Нестле” над правото ни на достъп до вода са „в реда на нещата”. Да живей пазарната логика.
Разбира се, винаги можем да повярваме на обещанието в края на „Last Breath” – че „всичко ще бъде наред”.
