Финалът, който е начало. REQUIEM ни събужда от дълбокия приказен сън на първите две части от трилогията на братя McKinnon, като в същото време ни потапя в спомените и ни води плавно в носталгичното преоткриване на топоса, където се сливат минало, настояще и бъдеще. REQUIEM!
С началото си REQUIEM разбива всякакви очаквания. Изненада и шок – това може да се каже за първата половина на последната част от трилогията (KIN и Salvage). Действието се пренесе в града! Красивите и вземащи дъха природни кадри са заменени с високи сгради и небостъргачи, изкачването към върха на планината се трансформира в изкачване с асансьори в корпоративни сгради… Това е и началото на края – объркващо, трудно, замъглено и носещо усещането за неяснота.
Тази неяснота, обаче, не е само в съзнанието на зрителя, но и се визуализира в изражението и жестовете на главния персонаж – млад мъж, или порасналото вече дете от KIN. Докато гледаме тази финална част от трилогията непосредствено ставаме съпричастни към него. По майсторски начин е представено носталгичното усещане и копнежът по завръщане в приказното приключение, спомените и проблясъците от една друга, различна и магична реалност ни съпровождат през всеки един кадър.
Ако SALVAGE бе преходът от приказното в реалното, преход, който все още не се откъсна от магичната си цялост; сън, от който все още не сме се събудили, то в REQUIEM братята McKinnon ни събуждат от него – изкарват ни от дълбокия делириум на потопеното в магично състояние съзнание.
Неизменно в този динамичен сюжет присъстват и символите, които ни бяха дадени в първите два филма. Двата магични свята на KIN и SALVAGE се сливат в REQUIEM по един уникален начин. Чисто символично луната и фантастичният гарван се преплитат в едно време и едно пространство.
Финалът на трилогията е и нейното начало – връща ни в спомените на малкото русо момче от KIN, като преди това ни дава залезът на SALVAGE.
Представеният във втората част ранен пилот тук се трансформира в скитник, който среща вече порасналото момче от KIN, давайки му бялата перлена огърлица. В тези кадри сякаш се слива цялата пъстрота на трилогията – минало, настояще и бъдеще, природата и човекът, магичното и реалното са внедрени в този артефакт.
Изведнъж сънят се оказва дълбоко скрит в паметта ни спомен, копнежът по който е оставил дълбок отпечатък в съзнанието на порасналото вече дете. Този спомен всячески се стреми да изплува и преобърне реалното – да го трансформира в приказно, да го върне в неговото изконно битие.
REQUIEM не е завършек, а начало… Шокът от встъпването в града постепенно се заменя с копнежа по природното и магичното. Монотонността, в която всички ние сме изпаднали е представена по брилянтен начин. В паметта на всеки един индивид споменът по приказното детство е наличен, споменът от магичното въображение на детето, което трансформира реалността с лекота.
Братя McKinnon ни дават една алтернатива, един нов път, в който се срещат миналото, настоящето и бъдещето на всеки един човек. Мистерията и въпросите, които остават след филма са неизменна част от неговия чар. Трилогията KIN е една приказка без край – тя започва там, откъдето свършва, водейки ни бавно през вълшебните пътища на спомените, съпроводени от неспирната мелодия на природното.
За мен трилогията на братята McKinnon няма еквивалент, тя е една визуална игра с природните елементи, игра, уплътнена чрез силата на музиката, движеща и внедряваща се дълбоко във всеки кадър. Всеки един зрител е оставен сам да интерпретира случващото се, сам да го приспособи към себе си и да намери отговорите, а именно в тяхното търсене е и уникалното преживяване, насладата KIN.
