РЕЖИСЬОР RICHARD MANS • ПРОДУЦЕНТ PARK ROAD POST
СЦЕНАРИСТ RICHARD MANS
СЦЕНАРИСТ RICHARD MANS
Ако се чудите от къде е произлязъл човекът или въобще живите организми, то Abiogenesis ще ви предостави една хипотеза, подкрепена от сложен и зрелищен CGI спектакъл, в който участват извънземни роботи. Филм на Richard Mans от Нова Зеландия.
У
ау! За четири минути научих неща, за които учените прекарват години в изследване и смятане. Шегувам се, естествено, но Abiogenesis, освен кратка новозеландска анимация, е и теория за произхода на живите организми. Тя включва в себе си идеята, че те са произлезли от неживите (поне според Аристотел, а той е от големите гръцки умници), но и до днешен се търси къде, всъщност, е истината.Richard Mans е виновникът за създаването на този филм и трябва сериозно да бъде поздравен за добре свършената работа. Той отговаря за всичко, освен за звука и пост-продукцията и сигурно, затова му е отнело около четири години за направата – по минута на година! За самата анимация може да се кажат няколко конкретни неща:
Тя е сложна – на моменти странните извънземни се видоизменят по подобие на “Трансформърс”, даже сложността в движенията е на същото ниво като във филмите на Michael Bay (да не говорим, че тук има повече смисъл от колкото в цялата поредица на Bay).
Тя е красива – самите роботи изглеждат елегантни, изтънчени и много прецизни. Това е, защото пренасят извора на живот в странните си колектори. „Дървото на живота“ в края и създадените от него организми са изящни и интересни, заради извънземния оттенък.
Тя е реалистична – филмът започва с НЛО, чието кацане на неизвестната планета е така издържано, че и физиците, търсещи грешки във киното, ще го поздравят. Да не говорим и за придвижването на самите роботи по земя и по време на полет.
Ако не сте запознати с това какво означава името, то и вие, като мен, ще си помислите, че ще е някоя апокалиптична история – четирите извънземни излизат от кацнала капсула и в полета си приличат на Четиримата конници от библията. С времето човек разбира за какво иде реч и аз, лично, видях нещо красиво в тази теория и за нея помага изпълнението в анимацията и музиката. Тук няма „рептили“, които са дошли да управляват света, а има едни живи, които идват да създадат други живи и да си отидат. Накрая космическият кораб се слива със звездите и подсеща човек за известното мото на “Досиетата X” – Истината е някъде там. Но пак казвам – по един красив начин.
