Будилникът в днешния ни живот се е превърнал в институция. Тази без която не можем да станем и да се влеем в ежедневната обществна активност. Понякога обаче един будилник не стига. И два не стигат. А ако сънувате и 5 няма да ви стигнат... Alarm!
Т
ази свръх HD анимация е направена от Moo-hyun Jang по тема „сутрешно ставане“. В интернет ще намерите няколко подобни на тази анимации, но всички отстъпват пред тази. Толкова кристална картина и изпиване на детайлите, че абсолютно заслужава похвала. Това, което го утвърди в съзнанието ми като фаворит е странно натуралното усещане, което придава. Със сигурност сред вас има хора, които стават много трудно. Аз съм такъв. Един будилник не ме буди, а при два понякога половин час звънят преди да успея да се вдигна. И точно този период, когато звънят, аз съм в полузаспало състояние, при което ушите ми ги чуват, съзнанието ми асимилира, че това са будилницте, но просто ги игнорира и не праща сигнал до останалите центрове на мозъка за активизиране. Това е много интересно, защото ако ми звънне човек с типичната мелодия за звънене, веднага реагирам, т.е. съзнанието ми диференцира кое е мелодия за събуждане и кое за звънене и съответно ги приоритизира. Ето тези психологически процеси, които протичат в този период мисля, че на REM сън, са заложени в тази анимация.
А тя стига дори по-далеч... Той сънува. Това ми се е случвало веднъж. Събудих се, започнах да си мия зъбите, да правя всичко рутинно сутрин, но през цялото време слухът ми беше заглъхнал и чувах далечно будилника ми. Така около 20 минути се чувствах много странно и дезориентирано, отдавайки го на нуждата ми да спя още. Тогава реших да си пусна телевизора, имаше сутрешен блок, но всичко беше странно. Виждах ясно лицата на хората, но не ги разпознавах, часът, който традиционно е изписан долу не можех да го асимилирам, имаше странни знаци, тогава осъзнах и, че навън е още тъмно, а не би трябвало... Всичко това ми вдигна адреналина и се събудих, докато ми звънеше телефона... Това странно усещане ми го припомни Alarm.