Alone Time @ Кинематограф.BG

A lone Time предизвика смесени чувства у мен, защото от една страна е хубав, от друга не чак толкова. Разкадровката и визуализирането на историята е хубаво, признавам и това е първото стъпало, с което вече филмът ме въвлича в историята и ми е интересно да гледам. Blackhurst успешно е успял да предаде това циклично усещане, което придобивате като гледате рутинно ежедневие в няколко минути кино. Това, което мен лично малко ме подразни беше твърде спокойното (да не кажа бавно) развитие на сюжета. За това си има и причина. Понякога такова спокойствие в киното успива зрителя и подсилва ефекта от последващия обрат. Това е и мотива Alone Time да бъде построен по този начин, предполагам.

Разбира се това е мое лично предпочитание като човек с вкус към киното и не ви ангажирам с него. Има хора, на които Alone Time точно с това им хареса. Освен това краят признавам си, ме стрестна и мен накрая. Може би единствената слабост на този край беше, че дори по снимките да ни става ясно, че някои е навлязъл в личното й пространство докато спи, то след като е жива и здрава да ги гледа вкъщи, значи това вече е приключило благополучно за нея. С това вече си казвам, добре де, имаше обрат, ама очаквах повече. Допускам че, това може и да е признак за влечението ми към по черния кино стил, в който края е противоречив и не особено щастлив. Поне хубавото е, че Alone Time все пак ни оставя да гадаем след това дали е възможно мистериозния фотограф да я проследил до вкъщи и вече е наясно с местоживеенето й?! Ако не друго, то поне това е добра идея според мен за продължение на филма, ако Blackhurst вече обмисля какъв да бъде следващия му късометражен проект, защото едно такова развитие дава поле за много интересни социални ситуации, каквито се търсят в късото кино.

Освен това не може да се отрече и още нещо, което прави Alone Time добър – изчистения и естетически подреден кино език на Rod Blackhurst. Имаше страхотни кадри насред природата, градските бяха добре обмислени и издържани.