Докато гледах първата половина на Blind Spot, изпитах смесени чувства. Хем две минути гледам един кадър с тъп разговор за полет и почвам да губя интерес, хем художествено толкова беше красив, че ме убеди, че накрая ще се случи нещо, от което да настръхна...
B
lind Spot е като върха на игличката, съпоставена с кила на Титаник. Ако не сте гледали Blind Spot, гледайте го, за да ме разбирате. Ако си представите образно в главата тези мащаби и стигате до някаква полу безформена проекция, която ви дава що-годе логично понятие за малко и голямо + връзка с асоциативната логика, подсказваща, че това е метафората на филма, то аз ще ви дам една друга гледна точка. На 13 Април 1912г, малко преди полунощ, RMS Titanic се блъска в айсберг странично, отваряйки дупки в корпуса към шест водонепроницаеми сегмента на кораба, при пет допустими за плаване. Край. Потъва един кораб, който предизвиква най-голямото PR цунами, което човешката история познава. 40 минути след удара съседни кораби вече са наясно със ситуацията, 60 минути – вестник в Ню Йорк вече има информация, 115 минути по-късно спират печата и подготвят нова заглавна страница. До сутринта и европейския печат знае за трагедията, а до обяд и азиатския. Следващите няколко седмици това е топ новината, която е в устите на всички хора, търсят се виновни, вярно ли е, че спасителните лодки са поемали едва 1/3 от хората на кораба, как е възможно White Star Line – една компания за транс атлантически воден транспорт да допусне смъртта на 1 514 души в мирни времена... всички тези въпроси месеци напред се задават от стотици хиляди журналисти по света, предизвиквайки световна дискусия. Потъването на Титаник освен всичко е и борсова бомба, защото на кораба цяла банкерска фамилия и крупни бизнесмени загиват, хората по целия свят са потресени, от там произтичат поредица политически актове, някои от които предизвикали преосмисляне на цялата тогавашна система за регулация, контрол и навигация на водния транспорт, довело от своя страна до бърз напредък в технологиите и стандартите, благодарение на които днес водния транспорт е далеч по-безопасен. За точно 100 години, това продължава да е най-яркия спомен за най-мащабната човешка трагедия в мирни времена, а и изобщо, защото за разлика от бойното поле, хората там не са избрали да се борят с риск за живота си, а да стигнат до брега и да продължат своя живот в бързо проспериращата и перспективна Америка. 1 514 души означава загуба за стотици хиляди семейства, дела, юридически казуси, застрахователни механизми с много замесени хора. Емоционална, морална и материална загуба, която никой не може да възстанови и която днес е част от вечната човешка история. Защо Титаник?! Защото тази извадка от историята съвпада като модел с 11 септември (или подобието му във филма), само че е изчистен от спекулации, конспиративни теории и т.н., с които се асоциира падането на Кулите близнаци. А тази подробност на голяма част от читателите, щеше да отклони посоката на мислене в съзнанието. Сега, когато вече осъзнавате какво означава „световен мащаб“ така комплексно, както ви го описах, си представете да решите, че заради покана за семинар, за наистина важна среща с човек или просто за кефа, отменяте предстоящ полет по телефона, докато шофирате из ню йоркска магистрала. Оказва се, че смяната по телефон е по-трудна от очакваното, прехвърлят ви от оператор на оператор, досаждат с гадна мелодия, следите оплетените им менюта... изнервяте се. Вече 30 минути, заради непонятно защо неадекватната система, не можете да си изпълните заложената цел, а най-гадното е, че макар и всички да поддържат учтиво корпоративно гласово обслужване в телефона, знаете, че на никого не му пука за вашия проблем и вие нямате какво да направите освен да се примирите с гласа в слушалката. Избеснявате, това вече е трагедия. Това ще ви напрегне за часове напред в деня, защото ще се наложи да променяте планове, да взимате решения, да губите от някаква институция... През това време се случват неща, които пишат човешката история. Сравнението, изобразено така ясно във филма е гениално. Странна е аурата на тези събития. Гледаме ги като зрители, настръхваме, наблюдавайки мащаба, но някакси ако наш близък или познат не е там в този момент, бързо се връщаме към нормалния си ритъм на живот. Да, случват се такива неща... Но ако вникнете в един такъв инцидент, осъзнавате ли колко стотици хиляди хора, сред които майки, бащи, деца, роднини, гаджета, приятели, колеги, съученици, любовници, познати, facebook познати са свързани?! И въпреки всичко това, което ви казах, всички ние сме заобиколени от хора, които изпадат в нервни кризи за неща, чиито мащаб е нищожен... А интересно е, че енергията, която влагат често е съизмерима с тази, която един мъж е изпитал, разбрал, че приятелката му е загинала преди часове, защото е била в сграда, обект на терористичен акт... Всичко е въпрос на гледна точка!
