Едно момче си мечтае за най-новата излязла играчка за коледа – роботът Blinky. За да запълнят емоционалната дупка, следствие на проваления им брак, родителите му решават да му го подарят. Когато той обаче губи интерес към Blinky нещата излизат извън контрол...
Т
ози филм леко ми напомни за Изкуствен интелект – един от най-красивите филми, направен с толкова чувство, че съм се просълзявал на него. Знаете ли между другото, че е бил идея на Кубрик още от 70те, но я е пазел за тогава, когато технологиите ще позволят качествена реализация и понеже през 90те вече е бил възрастен, е споделил идеята на Спилбърг с думите: „Ти си единственият с толкова фина чувствителност, че знам, че ще го направиш както аз си го представям!" Но както и да е... Сетих се за A. I. защото той засяга тази тема за емоциите на роботите. Blinky е робот без емоции и очевидно без кой знае какви разбирания за добро и зло. Даже може би второто съставя проблематиката на този филм. Добре, че обществото хиляди години е работило в посока установяване на понятията добро и зло в съзнанията на всички, за да стигнем до момента, в който излизайки на улицата и, сблъсквайки се с хиляди хора ежедневно, да сме спокойни, че нищо лошо няма да ни се случи. Поне не умишлено.
Ruairi Robinson, създателят на тази анимация е ирландски аниматор, който проби на световната сцена с филма си от 2002 – Fifty Percent Grey, който е бил номиниран за Оскар. Важно е да се отбележи, че през 2002 3D анимацията, направена от един човек на обикновен компютър е било голяма рядкост. В последствие направи и The Silent City, който не е силен откъм история, но пък издигна уменията му да пресъздава несъществуваща реалност във филмите си все едно камерата е била там и е снимала. Както и да е. Оставям ви да гледате Blinky и да разберете дали момчето наистина може да бъде приятел с него!
