Докато двама влюбени опитват да намерят път към себе си, душите им водят ожесточена битка с грозотата на човешкото лицемерие. Или колко е важно да бъдем себе си в общество, в което видимото е издигнато на пиедестал, за сметка на истинската страна на нещата.
И
мето на филма е малко подвеждащо. Макар че и не съвсем. Само донякъде.През цялото време докато го гледах за пръв път, в мен се въртеше по-скоро асоциация с душата. Soul Language ми се струваше далеч по-точно. Но в крайна сметка единствената медия, посредством която душата ни би могла да изразява себе си, своите нужди, тревоги и радости, и въобще своята същност, е чрез тялото. За добро или за лошо тялото ни е единственият инструмент за себеизразяване (дори за себеосъществяване) и чрез него наяве излизат както най-първичните ни нужди и рефлексии, така и най-дълбоко стаените, сложни и необхватни мечти и желания. Дуалността на съществуването ни, побрана в едно тяло, от което отърване няма, поне докато сме на този свят.
В това се състои може би най-жестоката гротескна шега на природата. Още повече когато тяло и душа са разположени в диаметрално противоположни плоскости на възприятията. А това е често срещано явление, понякога дори напълно неосъзнато. Всички прояви на транс-културата – чиито най-изявени представители са така наречените тра(нс)вестити – представляват именно това: опит за поставяне на равенство между тяло и душа. За онагледяване на невидимото. А резултатът – както се полага на една по начало извратена природа с черно чувство за хумор – никога не изглежда естествено, защото няма по-неестествено нещо на тази Земя от вървенето срещу природата. Била тя и изтънчен черен хуморист.
Във филма си Body Language обаче Jonathan Rio е избрал да представи нещата по най-естествения възможен начин – колкото семпъл, толкова и сложен в своята проста на глед концепция. Тук няма специални ефекти, няма тонове грим, няма sci-fi орнаментика. Просто главните герои - всеки от тях дублиран от своята душа. Един свят в две измерения, две паралелни вселени, съжителстващи си без да прекрачват границата между световете си. Хората водят своя объркан и забулен в тайни живот, неподозирайки, че точно зад тях се води ожесточена война за справедливостта на техните души. За душевен мир и вътрешна хармония, която е вероятно най-дефицитното нещо след щастието на този свят.
И, както нагледно ни е демонстрирано във филма, тяло и душа почти никога не се припокриват напълно. Човек е обречен да живее, бягайки от себе си.
Млад мъж и млада жена се запознават в асансьор и дават възможност на техните души да внесат нужната хармония в живота им. Той е следван неизменно от изящна балерина, а тя – от индианец. Красота и нежност срещат мъдрост и свобода и се влюбват от пръв поглед. Нещо обаче се обърква, но само колкото да докаже, че да следваш себе си е най-високата цел, към която човек може да се стреми. Мъжът се среща с красиво младо момиче в бар, чиято душа обаче е грозно и арогантно джудже, което оставя след себе си невъобразим хаос. Жената вижда в млад елегантен мъж възможността за утеха на ранената си душа, но скоро разбира, че зад привлекателната му външност се крие скучна прегърбена бабичка.
Каквото и да правим, колкото и да се опитваме да подтискаме истинската си същност, тя непрестанно се бори за надмощие и - с повече упорство и късмет – успява.
