Гюнтер е млад журналист, чийто баща е на смъртния одър. Двамата никога не са могли да си говорят истински. Това кара главния герой да се впусне в невероятна и абсурдна авантюра, чрез която да върне жизнените сили на татко си и най-накрая да намери общ език с него.
Не просто филм, а режисьорски дебют на Michael Cera, който освен всичко играе и главната роля. Естествено, забавлявал съм се на Superbad, както и на стилно неадекватното му почти еднакво актьорско поведение в горе-долу всеки друг негов филм, но не съм предполагал, че в него има подобен режисьорски капацитет. А щом това е първият му опит нямаме търпение какво ще следва нататък...
Какво всъщност му е толкова силното на Brazzaville Teen-Ager? Типично в стила на актьора Cera, и тук разни по-дълбоки моменти са обвити около натрапчивото смотано поведение на персонажа му. (Въобще откакто това момче е в Холивуд, там сякаш започна някакво идолизиране на типа хора, които героите на Пачино и Де Ниро са тормозили в училище. Неразработения загубеняшки пазар също беше включен в кинтопотока.) Какво крият тийнейджърските конвулси този път?
Каква е връзката между здравословното състояние на бащата и това шефът да изпее беквокалите в парчето на Калис? Режисьорът си има вкус към метафизичното и нерационалното като цяло, но винаги има уловка. В случая става въпрос за опит две съвсем далечни поколения да заговорят на един език- този на музиката, този на поп културата ... изберете си вие, но цялата идея на протагониста е да се разбира с баща си. И след като още в началото вижда, че дори на смъртния си одър татко му изобщо не желае да си играе на токшоу с него, Гюнтер взима драстични мерки.
Какъв е резултатът? След сума перипетии шефът изпява беквокалите за Калис. Бащата като по чудо се вдига от леглото. (тук трябва да споменем невероятното присъствие на двамата класически актьори Джак О’Конъл и Чарлс Гродин) Налудничавото провидение на главния герой се сбъдва... на пръв поглед. Но той не постига целта си да намери общ език с вече уж здравия си баща и филмът завършва с безсилните му крясъци в асансьора. Преди това пък сме чули колко фалшиво пее шефа. Разбирането между поколенията е невъзможно.
Каква е сцената на бленуваната от протагониста среща между поколенията? Парче на Kelis (фиктивно слава-богу) наречено Brazzavile Teenager (Бразавил е столицата на Република Конго), в което сладникава американска любовна история е пренесена сред насилието в Африка. И то е част от албум, в който тя пее за „горещите точки” по света, като просто използва имената им в захаросания западен поп културен контекст. Цялото нещо е олицетворение на абсурда в съвременната популярна музика.
Подобно нещо не може да е обединител за разностранно мислещите хора, поколения и индивидуалности, нито на американската и африканската култура. Истинската музика би могла да бъде, но не и това. За да осъществи истинска връзка с баща си, жив или мъртъв, Гюнтер ще трябва да поговори решително с него. Не да го приобщава в поп фалша на собственото си поколение, който прави от истинските проблеми захаросани продукти.
За филм, който те навежда на толкова размисли трудно може да се изтъкват слаби страни. Техническото изпъление и похватите на заснемане със сигурност отговарят на качеството на сценария и идеята. Отличен режисьорски дебют за Сера.
