By Night дава интересна перспектива към странната и първосигнална природа на човешкия страх, който по същество почти винаги е антипод на разума и желанието на човек да разкрива истинската същност на заобикалящата го реалност.
Когато гледах за пръв път By Night ме обзе едно странно усещане, защото естетиката му не е много типична за такъв жанр. И точно това го прави запомнящ се. Макар и праволинеен като цяло, има едно много силно послание, което е насочено към всички родители, неприемащи, че децата им растат и те също имат право на леки криввания от релсите на благоразумието. Той дотолкова приема дъщеря си за „чиста и непорочна“, че не може да приеме факта, че звуците нощно време са от момчето, което тя води вкъщи, за да... се наслаждават един на друг.
Вие ще кажете, че това послание не е “such a big deal”, защото бащите като героя във филма не са толкова много, но има нещо, което подсилва идеята на филма – началото му. By Night започва като типичен психо трилър и изостря вниманието ни в очакване на нещо много кофти да се случи. С последните 20 секунди обаче, филмът на практика става драма, защото осъзнаваме, че най-големия бич за хората са собствените им страхове. Сега от тази гледна точка можем да изведем и втори пласт, който често присъства в късото кино – нещата често не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, а когато нямаме възможност да ги видим с очите си, страховете ни започват да ги изграждат в съзнанието ни.
