Стара жена, живееща на системи, е сама в голяма едноетажна къща. Тя е загубила красотата си, или поне така си мисли. Продължава да мечтае, духът й е млад и красив. Затова тя ще претърпи метаморфоза и ще осъзнае, че истинската красота е вътре.
Т
ози филм е просто шедьовър. Което не е изненада, защото по него са работили изключителни професионалисти като Ben Bornstein (специални ефекти, 300) и Greg Silverman (визуални ефекти, Black Swan). Липсата на какъвто и да било текст е затруднила (а може би улеснила?) задачата им. Искам да дам кредит на авторът на музиката, Keith Gehle, защото успява да изкара всичката емоция от китарата си. Музиката му ни държи в напрежение, стряска ни, но и ни помага да усетим радостта на жената от красотата. Основната песен се казва Desert Song, може би защото в пустинята се изправяме срещу себе си и разкриваме истинската си същност. Няма пред кого да лъжем, за кого да слагаме маски или да се правим на каквото не сме.Точно както жената, останала сама с времето, преминава през метаморфоза, след която се показва душата й. Чиста, млада и красива. Една снимка на две усмихнати старици носеше заглавието "преди бяхме млади и красиви, сега сме само красиви". Не разбирам страха на човека от остаряването. Това не е същото като страха от смъртта. Хората и особено жените ги е страх, че ще спрат да са красиви. Не осъзнават ли, че красотата им просто се променя? Всяка бръчка носи в себе си история. Както африкански племена носят с гордост белези от битки и татуировки от победи, така всяка бръчка по лицата ни е част от историята ни - изпитание, което сме преминали или урок, който сме научили.
Филмът е спечелил първа награда на хорър фестивал, което ми е любопитно, защото въпреки няколкото стряскащи сцени не ми се стори като ужас. Гъсениците са много готини създания. Истински символ на трансформацията, която е основен движещ елемент на вселената. Има я в биологията, химията, физиката и математиката. Но както и да се променя, ако е по естествен път винаги запазва красотата в някаква форма.
