Cerrado Al Publico @ Кинематограф.BG

Т ова е вторият филм на TAKASHI DOSCHER, който публикуваме и се познава по майсторската актьорска игра и отново кофти край. Но ако в Detour той беше тъжен с нотка на утешение, че главният герой все пак направи крачка напред в личностното си израстване, то този път краят е шок и ужас, от които изтръпнах. Не само защото съм снимал на подобни терени и мисълта, че такова нещо наистина някъде из този свят вероятно се е случило е гадна, а и защото посоката, в която филмът насочва нашето краткосрочно въображение, представяйки си какво ще се случи, я обърна на 180 градуса само с няколко секунден кадър накрая. Това е вече висока класа на изграждане на история! Със съдействието на Ники Станчев, който комуникира с режисьора на филма, ще получим възможност да гледаме и вероятно да публикуваме останалите му три филма, които вярвам, че ще са също толкова силни. След историята, идва и кинематографията... Страхотна е. Адски натурална е. С онази грубоватост, която срещаме у недокоснатата от човека природа. Тази грубоватост на всички ви е направила впечатление, сигурен съм, а някои може и да е разколебала в желанието им да изгледат филма до края. Но това е част от цялостната атмосфера, която е пресъздадена много детайлно. Тягостно усещаме, че нещо не е наред, очакваме всеки миг нещо да се случи и то наистина става, но дали е това, което си мислим, че е?! Тук ще направя една дисекция в психологията на полицая, от която се извлича дълбокото послание на този филм. Поставяме се на негово място. През цялото време се случва нещо, което ние не виждаме, но чуваме доста ясно, от някое време и усещаме. Сетивата ни, ни заливани от информация в момент, в който са изострени, адреналина се е покачил и сме затаили дъх. Ключовата дума „кокаина“ е втората кукичка, за която мозъка ни вече може да изгради завършена логическа формула на случващото се отвън. Всеки момент ще го видят и вероятно неспособен да реагира мигновено, ще го убият... Не. Радиостанцията може да издаде звук, сещаме се ние. Сигурни сме вече, че ще издаде звук, но... не. Тъпото ченге сам се издава. Тръгват да проверяват кабините, той вади оръжие, слава богу казваме си ние, той вече ги очаква и ще се защити, чува неочакван звук от радиостанцията, стряска се и стреля... Сега осъзнахте ли го... какво от това, че сме били сигурни в нещо, след като това, за което сме били сигурни, се е разминавало с реалността?! Ние не правим изключение. Cerrado Al Publico е доста добра алегория за някои житейски принципи.