Учениците в един клас ще бъдат подложени на нестандартен тест, чрез който учителят ще се опита да разшири кръгозора им. Този урок ще го запомнят завинаги, защото в него изпитанието е по-дълбоко от рационалното разбиране за света.
ереши. Това заглавие носи много информация. Една обикновена дума, изпълнена с толкова много идеи, вклинена в контекста на филма. А времената, в които се интерпретира този контекст, са невероятно добър момент за появата му. Напоследък късометражните филми, наред с по-интелигентната част от underground музиката, са може би единствените форми на изкуство, съдържащи единствените правилни и градивни за човечеството послания, стъпващи на казуси от реалността. Като например свръх милитаризма, обзел света, и най-вече след 11-ти Септември 2001, чиито нужди проникват и в най-дълбоките лични убежища от животите на цивилните хора. От това произтича и цялата сюжетна линия на този филм. Впрочем може да го видите и в реално време в Wikipedia, като напишете “War in Afghanistan”.
Cherries е художествена фикция, която обаче действа като шамар за всеки, поддал се на ефимерните илюзии, създавани от държавните машини почти навсякъде по света. Cherries е невероятно послание към младите хора, вярващи, че устройството на обществото ни в момента е добро, само защото няма функционираща алтернатива, с която да го съпоставят. И да осъзнаят, че истината е едно, а това, което се поднася за истина, е съвсем друго. Държавната тирания е нещо, за което никой не говори, противоречи на вярата в демокрацията и съвременните ценности, нещо, което сякаш заглъхва сред непрестанните потоци информация отвсякъде. Но, виждате ли, вече има три филма, които разкриват форми на държавна тирания, създадени в период от няколко години и представители на три различни култури – Иран, Великобритания и България! Едно и също стои в основата на трите филма, но представени през проблематиката на собствените им реалности. Във Великобритания фокусът е милитаризмът. Е да, имат демокрация, колкото да се разбунтуват словом, но останалото го върши система, която в крайния си продукт постига целта на „черешките“ на тия системи. В Иран казусът е директното налагане на разбиране за света. България е някъде по средата. Имаме поле за свободомислие, но системата си поставя тайни коридорчета в мисленето на хората, заради което те стават подвластни на определени ключови думи и мисловни конструкти.
Всеки сам си прави изводите. Това, което обаче със сигурност знаем, е, че оттук-насетне все по-голямо предизвикателство ще бъде отсяването на истината от илюзиите, защото те стават толкова реалистични, че си позволяват да поставят под въпрос реалността, независимо, че живеем спокойно сгушени в комфортните си зони и си мислим, че нещата ще се оправят. Те и украинците така са си мислели доскоро. Мислете и поставяйте всичко под критичен анализ, отърсвайки се колкото се може повече от предразсъдъците. Интуицията е един от най-добрите пътеводители. И пазете децата си от илюзиите, защото иначе без да разберете, могат да се окажат в следващия самолет за някоя нещастна пустинна държава, станала жертва на интересите на тираните по света.