Choros е нещо нетипично дори и за категория „експериментално кино“. Michael Langan, смесвайки техники от анимацията и видео заснемането, създава нещо красиво, придавайки ново измерение на думата „хор“. Танцът е „pas de trente-deux”.
Когато чуем късометражно кино се сещаме за много неща и всички те се въртят около актьорска игра, сюжет, история, послание. В случая Choros е нещо съвсем различно и иновативно, с което ми привлече вниманието. Terah Maher прави красиви и изтънчени движения пред камера, които Michael Langan е насложил многократно, създавайки визуална концепция на „хора“. Вдъхновението му е Pas de Deux на Norman McLaren, създаден през 1968г, когато не е имало технологии, с каквито Langan сега разполага.
Няма да анализирам кинематографията на Choros, защото не е нужно. Независимо, че ефектът е постигнат чрез сложна компютърна обработка, в този филм има една прекрасна магия. Магия, достатъчна да изгледам филма докрая и да си го запазя в личните фаворити.
