В Южна Америка и по-конкретно в Колумбия се среща растението Burundanga. От него с помощта на химикали се прави scopolamine. Това е наркотик без вкус и мирис, притежаващ особеното свойство да отнема волята на употребилите го. Нарича се Дъхът на Дявола.
За Южна Америка знаем изключително малко, най-вече, че се говори предимно испански, има някакви монументи със стойността на пирамидите в Гиза и, че кокаина идва от оттам. Много хора дори не знаят, че единствената колония на Португалия е Бразилия, а всички останали страни са Испанци. Но, по-интересното е, че разликата между отделните страни е много по-сериозна, отколкото на пръв поглед изглежда. Може би ние ги виждаме тях, така както те си представят Балканите – като едно. Чили например икономически не само, че е доста стабилна и сравнително добре развита държава като цяло, но там в някои отношения са по-напреднали. В супермаркетите например храната е изключително качествена и значително по-евтина. Плодовете и зеленчуците са в изобилие, вредните храни са отделени. Там бързите вериги не се предпочитат.
В съседна Колумбия например положението е коренно различно. Последните 60 години страната е практически в състояние на гражданска война. Макар на пръв поглед да изглежда страна като всяка друга, в такива общества политиката е много трудна и там на практика не могат да оцелеят далновидните хора с идеи за бъдещето на страната. Корупцията е вирусът, който ги смазва и там оцеляват само хора с връзки с лобитата и бизнес интересите. И най-вече интересите на един конкретен сектор – наркотиците. В Колумбия те са навсякъде, разбиват живота на десетки хиляди хора по най-различни начини. Покрай това и престъпността е значително по-висока, нещо, което е проблем изобщо за Латино американския свят. В Мексико положението е още по-тежко.
В Колумбия скополаминът се намира изключително рядко, но за сметка на това е ефективен начин да извършите престъпление по начин, по който не могат да ви осъдят. Представете си една яка мацка, излиза в някой бар, избира си някой, който видимо е по-платежоспособен, отива при него, флиртува, бързо събужда звяра в него, тръгват към дома му, и по пътя целувайки се, той изведнъж става друг човек. Тя си е сложила скополамина в носа, като предварително го е запушила, за да не го употреби тя самата. Още при първата целувка, той вдишва без да разбира, защото той няма мирис и вкус. Само миризмата му е достатъчна да въздейства следващите няколко часа. Оттогава насетне той продължава да е адекватен и със себе си, но става неспособен да правилна преценка. Тя спира да функционира. Ако вие му кажете да ви припише апартамента си или да се наръгате с нож ще го направите, защото ще сте убедени в правилността на тези действия. По този начин много хора загубват материалните си активи (банкови сметки, имоти, бижута, мебели, всичко), а някои загубват и живота си – зависи колко далеч ще стигнат хората, които са ги дрогирали. Когато изгледах този филм изпитвах едно – благодарност, че съм се родил по земи, където има все пак някакви граници и хората не стигат толкова далеч в желанието си да извършат престъпление върху/чрез други хора.
АКО ТИ ХАРЕСВА Colombia's Devil Breath, ПРЕПОРЪЧВАМЕ ТИ ДА ГЛЕДАШ И...
Undercover as a Drug Lord Разказите на Селерино Кастильо - бивш агент на щатската Агенция за борба с наркотиците. Той навлиза в детайли относно кариерата си на служител в Агенцията, която го запознава с порочните практики на мексиканските картели и .... собственото му правителство.VICE MEDIA / САЩ / 2012ИГРАЛНО КИНО / ДОКУМЕНТАЛЕН
