Писалката, мастилото, думата или буквата? Кое ще надделее при борбата за собствено място при сътворяване на текста? Анимацията D от Венецуела ще разкрие пред зрителя една прекрасна визия за незначителното, лежащо в основата на всяко едно творение.
D
раздира представата ни за важността и смисъла на текста като оставя автора и средствата, с които си служи, за да сведе словото на хартия на заден план, а централната идея се завихря около – думата, и в частност буквата. Филмът ни въвлича в свят, в който дори най-маловажната част се явява основополагаща за цялото.По чисто метафоричен начин D визуализира една идея, която заляга в основния сюжет на не малко филми, но я предава по един уникален и оригинален начин. Защото кое би било по-незначително от една малка точка „d”? Всяка една рефлексия по отношение на подобна идея ни въвлича в лоното на изконните човешки ценности, издигащи индивидуалното и личностното в йерархичната подредба на света.
Филмът зове към това, че зад всяко едно малко и незначително „d” се таи затворен и заглушен потенциалът за едно заглавно „D”, което може да се пребори с всичко. Именно в този аспект може да гледаме на визията на Rafael Stanbury като на оптимистична и разкриваща съществеността и първостепенността дори на най-незначителното на пръв поглед.
Още в първия кадър вниманието на зрителя се фиксира в малката стая-библиотека, в която книгите са всякъде – по пода, по столове, няколко запалени свещи и епична музика, подсказваща, че нещо ще се случи. Всичко това ни потапя в света на рефлексията, мисловното – дава ни представата за общия концепт, който ще бъде изведен поетапно. Постепенно стигаме до бюрото, върху което измежду многото разхвърлени бележки е разгърната четвъртата глава от Geometria на Andrés Alex. Дотук добре...изведнъж измежду страниците на аксиома на видовете и аксиома на Паш, заредилата се вече добре с мастило писалка започва безмилостно преследване на точка „d”…
D ни въвлича в проблематиката на индивидуалното, как то ще бъде разбрано е чисто и просто работа на зрителя. Тук интерпретативно може да мислим книгата за репрезентация на целия социум, думата за общностите, изграждащи го, а буквата е индивидът, който търси своето място в цялото. Метафоричното напластяване при самото предаване на идеята е наистина оригинално, защото поставя въпроса за това, как всъщност цялото може да съществува без всяка една своя част. В този смисъл книгата, нейният текст, е резултат от думите, съставящи го, а предпоставката за всяка една дума всеки може да намери зад образа на тази малка буква „d”.
