Един войник открива, че е умрял и се е озовал пред портите на рая. Пред него обаче се поставя едно последно изпитание, което в последствие ще го отведе до една дилема. Дилема, която днес е въпросът пред човечеството, чийто отговор е смисълът на живота.
В
главата (Dans La Tête, от фр. език) е от онези късометражки, които можем да подминем ей така, просто като поредната забавна анимация. Но защо не трябва да го правим точно в този случай? Защото този филм трябва да стигне до президента Обама. Понеже ескалирах прекалено бързо, ще обясня.Съдбата на Антоан е да умре в този ден. Това е сигурно колкото е мокра водата. Но преди да го пуснат в рая той се налага да направи избор. Трябва да избере любовта пред войната. Няма значение колко героично ще се хвърли в боя или за каква кауза. Пропитата с героизъм и патриотизъм, надъхваща за самоубийство реч на генерала е стандартен метод на всички пълководци. Без значение за коя държава се биеш, ти умираш за родината. А врагът ти умира за неговата. Всички са щастливи, хайде към рая!
Но според Maxime Etringer, ако не си наред с главата, не можеш да влезеш. Дали не може да се намести будистката теория за прераждането? Според тях се прераждаш и ставаш все по-добър и по-добър, докато не осъзнаеш напълно, че отговорът е любов. И портите се отварят.
Понеже съм фен на числата - взимаме тези, които ангелът споменава. Представяме си, че са членове във френската конституция - 6, 12, 21 - (4ти абзац) http://www.assemblee-nationale.fr/english/index.asp#II Събираме тези неща накуп и с оказва, че министър председателят на Франция може да я превземе във всеки един момент и да си прави каквото поиска. Яко а?
Обратно за този филм - войните сеят смърт на бойното поле и скръб при близките. Френският късометраж, дело на студентите от ESMA (Grégory DAMOUR, Maxime ENTRINGER, Anthony GILLES и Allan SELLIER), критикува това по много тънък, но и забавен начин. Колкото и да сме цивилизовани, анимирано човече, което умира по брутално нелепи начини винаги ще ни разсмива, защото ако се замислите чувството за хумор с всяко изминало поколение става все по-цинично, по-директно, по-вулгарно и по-черно. Днес да се шегуваме със смъртта в доста случай е забавно. Speaking of which, покрай този филм се сетих и филма, в който смъртта си купува лимонада. Сериозно > Death Buy Lemonade :)
