Deadbook @ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.BG

Ф илмът, пред който сме изправени е една уникална продукция на Francois Farrugia, чиято визия ни поставя пред един от вечните въпроси, вълнуващи неизменно всяко едно човешко съзнание – смъртта. Историята се центрира върху иновативната идея на двама младежа – Gordon и Michael, за откриването на социалната мрежа Deadbook и опитът за нейното промотиране и финансиране. В процеса на действието идеята бива „погълната”, а младежите са вплетени в света на корпоративната етика, където моралът бива изцяло снет, а печалбата е издигната в култ.

Francois Farrugia е не само продуцент, но и един от учредителите на MovieSost, както и на портала Olffi (Online Film Financing) за информация за филмово финансиране. През 2014 г. Deadbook печели Best Drama Award от Amsterdam Film Festival, както и е в официалната селекция на над 14 интернационални филмови фестивала.

Deadbook или социалната мрежа на мъртвите – звучи абсурдно, звучи невероятно, но дори днес тази идея е факт. В интернет ще се натъкнем на множество сайтове, в които потребителите виртуално поставят цветя на гроба на известни личности и не само. В този смисъл идеята за виртуалните гробища в мрежата не е нищо ново. Филмът, обаче, ни дава един по-задълбочен и комплексен поглед към нея и ни пренася в нейното пълно и всеобхватно виртуализиране.

Първата крачка е създаването на социална платформа за тези, които вече не са измежду нас, но са запечатали живота и посланията си към близките. Тези видео съобщения от 4D гроба изначално могат да се интерпретират като вид успокоение на живите, способ за връзка с починалите и опит за запазване на спомените ни за тях.

Целта е смекчаването на представата за смъртта чрез идеята за безсмъртието, било то и предадено чрез средствата на технологиите. Проблемът за смъртта всеобхватно може да се мисли и като безпрецедентен компонент в опитите на човека да обясни живота. Именно смъртта е предпоставката за интерпретацията на живота като ценност. В този аспект смъртта е проблем и то нерешен такъв, интерпретиран и проблематизиран в различните исторически периоди, той придобива днес нова форма, нова виртуална обвивка, която се вписва в развитието и динамиката на ежедневието. Ако съвременният човек пребивава все повече във виртуалното, отколкото в реалното, то съвсем в реда на нещата е и неговият край да бъде запечатан там.

В същината си създаването на подобна социална платформа има двустранен идеен характер. Двустранният резултат е – от една страна, бягството от смъртта, игнорирането на проблема и опита да забравим, че това е неизбежният край за всяко едно същество и от друга, последствията от вкопчване в идеята, че трябва като смъртни същества да оставим отпечатък от себе си, било то и виртуален такъв.

Deadbook е просто едно напомняне за това, къде реално се намира човечеството в момента – Deadbook не е нещо недостижимо, нито нещо фантастично и нереално. В основата за направата на подобна мрежа стои проблемът за смъртта и екзистенциалният страх, че ще бъдем забравени. Виртуализацията на смъртта може да доведе до повече страдание за живите в опита им да се откъснат от спомена, за тези които вече не са на земята или напротив – може да доведе до преобръщане на представите за справянето с проблема за смъртта и неговите измерения в едно напълно технологизирано и виртуализирано общество.

Танатологията или учението за смъртта е не само раздел от медицината, но и от философията, психологията и психоанализата. Дълбоко във всеки един човек се крие екзистенциалният страх от смъртта, тя, исторически и културно, се мисли винаги като актуален антропологичен проблем. Нагонът към смъртта се интерпретира в множество аспекти – било то и за обяснение на агресията или несъзнаваният стремеж на човек към снемане на материалната му субстанция и връщането към изначалното неорганично състояние. Deadbook ни представя още една интерпретация за справянето с този проблем, която да се впише в динамичното ни общество – тази визия е естествен преход, но като всеки такъв носи своите рискове и опасности.

Смъртта продава – използването на скръбта на живите и тяхната невъзможност за справяне с идеята за смъртта води непосредствено до злоупотреба. Във виртуалното пространство границите са снети. Оттук идват и въпросите: Етично ли е създаването на подобна платформа и какво би било отношението на Църквата и религията към нея?

Една иновативна идея, която дори подлага на леко съмнение основите на морала може да се превърне в пагубна за човека и най-вече неговата човечност. Малката виртуална стъпка в потъпкването на градения с векове морал, води непосредствено до „следващата логическа стъпка”, която изцяло го снема. Във филма това е представено чрез т. нар. „хранилище на замразени трупове” – печалбата оправдава средствата, както и всякакви етични норми. Оттук и ножът с две остриета: неетичност или нова етичност? Каква е границата при справянето с новите виртуални структури? Въпрос, който все още поражда много съмнения и питания. Ново поколение, нови ценности, нов начин за сбогуване с ближния, нова машина за печалба. Еднозначен отговор все още няма.