Death of a Shadow @ Кинематограф.BG

А ко сте си мислили, че изкуството е нежно и поетично, удавено в сълзи и къпещо се в невинност и чистота чудо, помислете пак! Няма нищо по цинично от това да се опитваш да вкараш живия живот в рамки и модулации, подчинени на твоя собствен, изцяло субективен начин на възприемане на света. Да правиш от естественото неестествено. От живота - произведение на изкуството. Още повече когато самият живот е не по-малко циничен в своята същност.

Затова може би е по-добре да правиш това със смъртта...

Краткият филм на белгиеца Tom Van Avermaet, който бе сред номинираните за „Оскар” късометражни филми за 2013 г., е успял да съчетае в себе си най-циничните и изкусително отблъскващи черти на тези две постоянни величини, и за да докара и без това наситената експресивност до краен предел, ги е поръсил с щипка чувственост, чийто едва доловим аромат само сгъстява лепкавия мрак, разстлал се върху двадесетте минути на лентата. Но точно толкова, колкото е необходимо човек да забележи мъждукащата някъде в ъгъла на възприятията светлина на чистата човешка душа. Тази, която не е подвластна нито на живота, нито на изкуството. Защото самата тя е изкуство.

Действието в “Death of a Shadow” се развива във футуристичен призрачен свят, чиито единствени обитатели са сенките. Стерилни, замръзнали, откъснати от времето сенки – избледнели свидетелства за някогашни животи – подредени прилежно, между дървени рамки, на стените на загадъчно готическо сдание, някъде сред нищото. Колекция от картини, уловили краха на хиляди дребни човешки съдби. Една от тях – сянката на млад войник, загинал по време на Първата световна война – e получила безценен втори шанс да се завърне в света на живите, като за целта събира нови картини за зловещата галеря на стопанина на мрачната сграда, заснемайки жертви на убийства в момента на тяхната смърт. Това той прави с помощта на странна верига от механични приспособления, позволяващи му да пътува във времето и да се появява на мястото и в часа на убийството на избран от него човек. Хората около него той вижда единствено през обектива на причудлив старинен фотоапарат – без него те са само сенки.

Единствената мисъл, която го тласка към нов сблъсък със суровата действителност на живота, е любовта му към млада френска девойка, която среща секунди преди да бъде застрелян от врага. Откупвайки душата си от зловещия колекционер на сенки след 10 000 заснети насилствени кончини, той се връща там, докъдето е стигнал житейският му път, но вместо любов открива разочарование – французойката е влюбена във френски войник, който съвсем скоро ще бъде разстрелян.

Уловил толкова много последни вдишвания, реабилитираният от света на сенките взима своето заключително решение, избирайки сладката тъга на изкуството пред жестоката радост от живота.

В името на любовта. И въпреки нея.