Dennis
РЕЖИСЬОР JONAS BAGGER  •  ПРОДУЦЕНТ FILMVAERKSTEDET
Дания / 2008 / 18'
Срамежлив бодибилдър, подготвящ се за шампионата, излиза на среща с жена против желанието на властната му майка в този така наречен „character-driven” филм. Една история, доказваща, че и зад най-здравите мускули се крие крехка душевност.
С рамежливостта е никому полезна и никога няма да бъде. В много редки случай умерената такава би могла да се възприеме като чар. Най-лошото е, че тя в 95% от случаите не се появява, защото „човека си е такъв“, а защото родителите я създават. Тази драматична история, която не блести с ефекти, хубава картина с боке* и т.н. се води изцяло от героя и затова се нарича „character-driven“. Простете ми езиковеди, но нямаме подходяща дума за това. Денис живее с майка си и е изцяло подвластен на нейните прищявки и емоции. Докато гледах сцените между двамата си бях стиснал юмруците и ми идеше да унищожа ужасната й гадна душичка, която иска съвсем буквално да притежава сина си, като парира всеки негов опит да излезе малко навън с хора. Все пак Денис е решил, че иска най-накрая да си легне с момиче, а не с майка си и все пак излиза против волята й. Тази среща не е особено успешна, но пък и на мацката това не й е проблем очевидно, захласната от мускулите и гласа му. Пък и да се държиш като темерут, когато приличаш на танк е някак по-възприето, отколкото да не си затвориш устата. Макар и вечерята да не е особено впечатляваща, момичето го кани накрая на събиране с приятели, на което той няма друг избор освен да приеме. Отивайки там много бързо става атракция, заради големите си и красиви мускули и за момичетата той е символ на всичко хубаво у един мъж. Трудно и с уговорки накрая се отпуска и се навива да си свали тениската, за да му се порадват в пълния му блясък, а момичето явно демонстрира, че си пада по него. Вече станали съпричастни към историята му повечето си мислим къде ли ще я заведе след като у тях е майка му, когато появата на две момчета прекъсва тази идилична сцена. Музиката спира, той вижда мъже срещу себе си (нищо, че са два пъти по-малки) и проявява тоталната липса на самоувереност като светкавично се облича и си тръгва. Мацката го догонва, но той не отстъпва и не казва конкретно защо си тръгва. Вкъщи го чака гадната му майка, която за пореден път му напомня, че прилича на умрелия си от алкохолизъм баща, защото е надушила дъха на бира и забелязва облечената наопаки тениска. За пореден път демонстрира разочарование от него, което той инстинктивно се опитва да неутрализира като се извини без явна причина за какво и накрая си ляга да спи при нея. Една тъжна история с щипка едипов комплекс за пораженията, които родителите могат да нанесат на децата си, държейки се с тях като с пекинези на каиш. И още нещо... независимо от външния си вид, Денис е точно толкова крехък отвътре, колкото и всеки друг човек. *боке - идва от bokeh на англ. език, с което се назовава задния план в един кадър, когато не е на фокус. В съвременното кино много често се използва в класическия кадър - главен герой на фокус и зад него размазан фон, защото е красив ефект, който е вроден в и човешкото зрение. Доближете ръката си до лицето и ще забележите как инстинктивно, за да я виждате ясно я "фокусирате", което води да боке.
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+