Вярвате ли в Дявола? Във върховното създание, чиято цел е да съблазнява, корумпира и унищожава човека? Независимо какъв е отговора ви, Alex Grybauskas ни поднася интересна интерпретация на въпроса, чийто отговор ще е по-труден, отколкото си мислите.
А как обичам темата за дявола, за договорите, които сключва с хората, а може би и за това, дали обикновеният човек може да го победи и да се избави от вечност в ада. Интересното е, че тези теми се застъпват още от древността, през приказките на Братя Грим, през началото на рок музиката и, естествено, в киното, но явно винаги може да се добави следваща история. The Twilight Zone имат в не един от епизодите си Луцифер и в някои дори споменават в края: „Още веднъж ви показахме какво да направите, ако Дявола почука на вратата“.
Този американски късометражен филм с режисьор, сценарист и продуцент Alex Grybauskas, също може да ви послужи за урок. Ако трябва да се определи жанр, то не един, защото е между трилър, хорър, дори черна комедия на моменти, но общо взето какъвто и да е, от тези, които оставят следа, е.
Тук интересното е, че не става въпрос толкова за Сатаната. Него го няма. Не се знае кой е и къде, а се оставя зрителят сам да реши. Тук го има и момента, където бих искал да цитирам един от най-великите актьори в един от най-великите филми (за мен), а именно: „Най-големият номер, който дяволът изигра на хората, беше да ги убеди, че не съществува“ (което пък е от цитат на Шарл Бодлер). Това е мистиката с тази фигура и както в Обичайните заподозрени, така и тук, финалите, затова придават такъв ефект, защото тази мистика засилва десетократно обрата, който всички, желаещи да правят филми, така силно търсим.
Естествено има теории къде се крие това върховно съзнание, но няма да споменавам, защото ще бъде един голям spoiler за всички вас! Въпреки това имаме Danny Pickler, за когото разбираме, че е пратеник „отгоре“, защото поне натам сочи с пръст. Той е отдавна мъртвия съученик на главния герой, чието име, според надписите, е.. „Безименен главен герой“, но всъщност за какво ни е име? Та той можеше да се казва John Doe, защото идеята е да генерализира средно-статистическия, към-30-годишен американец, а оттам и всеки на тази планета. Защото, когато ни предложат оферта, на която да не можем да откажем и то в случая за шанс да продължиш да живееш и да се промениш, че да не отидеш в ада, то наистина ли ще направиш промяната? Проблемът е, че повечето хора с ниска култура и морал ще се съгласят в началото, мислейки, че могат да надхитрят Бог, дявол, съдба, но ще видим в края как е..
Има много американски клишета сред героите, което е тенденция при филмите на ужасите, за да може публиката да намира себе си по-лесно. Това 18-минутно изживяване определено бие повечето хоръри, които съм гледал, и по смисъл и по сюжет и по актьорска игра. Различните награди от фестивали говорят за това, че е добре оценяван, но само едно нещо на мен лично не ми хареса – много се дразня, че не мога да си намеря песничката в края с жестокото соло и госпелово пеене! Ако някой успее, да свирка!