Някои филми имат интересен ефект, провокиращ чувството за емпатия, в степен, в която се чувствате свидетели на филмовата реалност, а не просто зрители. В тази история, навлизаща в тъмните кътчета на човешката психика, една мимолетна игра ще промени нечий живот.
Среща между куче и гъска... Така се превежда заглавието. Интересно решение, в което се крие някаква тънка метафора относно персонажите. Този филм е от онази категория филми, които не се срещат често, защото не са любими на масовата публика. Dog Meet Goose като ефект наподобява Guilty, който обаче е далеч по-невинен и донякъде смешен. Този филм не е смешен, ами бих го дефинирал като тежък, защото по някакъв особен начин те кара да се чувстваш като свидетел на нещо, което не би трябвало да виждаш. Само по себе си това вече прави филмовата история успешна, защото взаимодейства със съзнанието на зрителя. Емпатия. Друг е въпроса как...
Gotthold Ephraim Lessing, един от интелектуаците, създал концепциите социална драма и национална концепция, с цел създаване на немския национален театър твърди, че добро изкуство е всичко, което предизвиква реакция от наблюдателя без значение каква е тя. В последствие това твърдение среща доста критики и отпор от тогавашния интелектуален елит, защото означава, че картина на разпокъсани черва и кръв примерно също е добро изкуство, тъй като предизвиква реакция, съответно трябва да се толерира и приема както всички останали изкуства. Само че реакция погнуса и нежелание повече да се наблюдава дадено творение надали е признак на добро изкуство. По-скоро би било добро изкуство ако се намери форма на интерпретация, която го показва по красив начин. Макар и днес да сме възприели тази формула, идеите на Lessing са оставили разпознавами следи и до днес, които обясняват интересното влечение към бруталистична експресия в немските и скандинавските култури.
От друга страна „негативното изкуство“, в чиято графа влиза и Dog Meet Goose пък може и да е полезно, защото представя ситуации, които макар и да не искаме да виждаме, реално съществуват. А щом съществуват, значи могат и е добре да бъдат обект на киното, за да разширяваме кръгозора си. И добре, че в късометражното кино няма буквално никакви граници. Пълнометражното кино макар също да бълва от какви ли не истории, представете си този филм колко трудно ще намери достатъчно финансиране, за да бъде реализиран за голям екран. Не е невъзможно, но притеснението от внушаване на лош морал обикновено надделяват над свободата в изкуството.
Dog Meet Goose макар и неприятен (поне на мен ми беше) все пак е ценен, показва нещо притеснително. Една психическа слабост у един човек веднага дава възможност на друг човек да я експлоатира планирано така, че после да може да го уличи в доста жестоко престъпление като изнасилване на непълнолетен. И реално системата надали ще може да установи, че това е било всъщност изценировка. Оттук идва въпроса кой всъщност е виновния в случая? Има един закон на джунглата, в последствие трансформирал се в закон на мафията – яж или ще бъдеш изяден. Балъка или тариката е виновен, на нашенски език? Впрочем под "системата" визирам американската. В България съдебната система е толкова назад, че колкото не ни пази от крадците, толкова ни пази и от Кофти история, но за някои може и да е поучителна (нищо не намеквам), а и все пак ни кара да помислим върху това в колко нелепи и опасни понякога ситуации може да ни вкарат невинните закачки и игри на куче и гъска.
