Don’t Move @ Кинематограф.BG

D on’t Move е брутален филм във всеки един смисъл на думата. Брутално добре направен, брутално кървав, брутално звучен, брутално breath taking. Това е от онези филми, които едновременно може да наречете и трилър и хорър. Феновете и на двата жанра знаят, че тези филми са редки, а още по-рядко са толкова добре направени, че наистина има моменти, в които дъхът ви и пулса ви са изцяло под контрола на киното. Тези филми за мен са постижение, защото много рядко се уцелва точно този баланс. Изисква се дълбочина в мисленето на режисьора, актьорска игра отвъд понятието „добра“, много оригинална идея за завършек, която е работа на сценариста и точна преценка на баланса действие <> очакване за действие.

Най-честата причина да не се хареса един такъв филм е, че краят рядко изненадва зрителя. Всъщност съдейки по броя филми с недобър край, излиза, че е доста трудно да се измисли оригинален край, който да завладее умовете на мнозинството зрители. И факт. Това е може би една от характеристиките на този жанр. Той трябва да предизвиква напрежение. Когато обаче се събере много напрежение, краят е този, които или ще го отприщи, предизвиквайки реакция у зрителя или ще го секне, предизвиквайки разочарование.

Не знам дали моята гледна точка е правилна, изхождайки от факта, че в останалите жанрове (без sci fi) се търси реалистична реакция в реална ситуация, докато този жанр борави на практика с имагинерна Вселена, в която тези неща са възможни.

От друга страна и пичовете в Don’t Move вероятно са си мислели, че магията не съществува и това е само игра. Така както и ние вероятно бихме си помислили в подобна реална ситуация. Като оставим качествата на сюжета настрана, кинематографичния стил на филма е на много високо ниво. Движението на камерата, с което се отвори филма и с много малко филмово време ни предаде много информация за това, което се е случило преди, тишината и същевременно звука на въртящата се във въздуха чаша, подсказваща, че излизаме от нормите на реалността, героите, които стоят неподвижно, кръвта... покоят на този миг в тази обстановка е смразяващ. Напрежението просто расте с всяка изминала секунда. Готово... вече има взаимодействие между киното и зрителя. Стигаме до края.

Перфектен! Нямам какво да кажа. Неочакван, добре обмислен, много кървав и логичен до известна степен. Така се прави кино.

Red Balloon

Младо момиче прекарва поредната си вечер като детегледачка в една къща, вместо да излезе навън с приятели. Скучната вечер обаче бързо ще се превърне в истински кошмар. Red Balloon с 6 номинации ще ви държи в напрежение до самия си край!

ALEXIS WAJSBROT / Великобритания / 2010 ИГРАЛНО КИНО / УЖАСИ