В едно малко градче се появява мистериозен магьосник със способности да превърне и най-малката никому нужна клечица във величествено дърво. Каква обаче е неговата цел и дали всичко е такова, каквото изглежда? История за илюзии и грандиозна измама.
И
нтересно е, че се сетих за един казус в нашия фолклор. Хитър Петър, който си топли хляба над тенджерата в една кръчма и готвача иска да си плати. Тогава той вади монета, удря я в тезгяха и отговаря: След като ще плащам за парата от яденето, ще платя със звъна на монетата. Тази простичка, но същевременно фундаментална ситуация по отношение на обществената ни психология между другото обяснява и интересното явление по ширините ни, непонятно за останалата част от света – балканския тарикатлък.Но не за него ще пиша. Всъщност дадох го за пример, макар и да няма много общо с филма, защото има един общ елемент – илюзията. Дай на хората илюзия и виж какво става. Това важи в цял свят. А илюзията не само, че винаги ни е съпътствала в цивилизационното ни развитие, но и сама по себе си става все по-сложна, все повече навлиза в живота ни и неусетно тя става нашата реалност. Като започнем от факта, че нито сиренето е сирене, нито месото е месо, нито журналистиката ни е журналистика, нито политиците ни са политици, нито икономиката ни е икономика... Всичко е една голяма илюзия за пред народа, създаваща усещането, че всичко зависи от нас и сме свободни в избора си, но истината е, че нищо не е такова каквото изглежда. Нито интересите на всички тези хора са тези идеали, които в един перфектен свят ще бъдат проповядвани от „управляващите“ един народ.
Отдалечих се от филма, защото на фона на последните събития се замислих защо в крайна сметка се достига дотук... Защото илюзията някъде се пропука и хората осъзнаха фалша. Така както дъждът разми дима в El Vendedor de Humo. Но пък по ирония, старият маг все пак си постигна целта. Надявам се това развитие на сюжета да остане само във филма.
