В
сяко общество търси своите модели за подражание. Модели, на които да се уповава, да взима пример, за да може да предаде нещо стойностно на следващото поколение. Ала за жалост българският преход може да се "похвали" с далеч повече лоши примери отколкото добри. В годините на прехода всички ние станахме свидетели как появата на един гротесков, изроден модел на поведение и мислене се превърна в приемливо ежедневие. Тези времена бяха изпъстрени с политически убийства, чалга култура, приватизации и най-вече разбити на парчета надежди. В тези несигурни години едни българи напуснаха страната в търсене на по-добро бъдеще, а други останаха да се борят тук за един по-достоен живот. Но в последните 20-25 години името на страната ни стана нарицателно за бедност, корупция, мафия, олигархия и несправедливост. Цялото това недоволство и напрежение на народа намери своя отдушник в началото на 2013 година, когато страната беше обхваната от протести, довели до свалянето на тогавашното правителство. Един от най-ярките и запомнящи се участници в тогавашните протести бе Пламен Горанов. На 3 март сутринта Пламен се самозапалва пред общината в град Варна и умира по-късно същия ден от раните си.
Филмът, който излезе за него 2 години по-късно представя в две крайности тогавашните събития.
От една страна се запознаваме с личността и живота на Пламен. Пред камерата застават негови близки приятели, които ни дават представа какъв човек е бил той, за какво се е борил и за какво е мечтал. Пламен е бил идеалист. Идеалист, който е имал "късмета" да се роди на място, където идеалите са грубо потъпквани, а гласът на обикновения човек - заглушен. Той е бил обикновен бачкатор, ала в същото време е обичал изкуството - занимавал се е с фотография и е пишел стихове. И той като нас е живеел с илюзии за това каква може да бъде България, ако настъпи революция в мисленето на хората
От друга страна личните изповеди за Пламен се смесват със политическите анализи на журналисти от Запада, които тогава отразяват активно напрегнатите събития в най-бедната страна от ЕС. Редуват се кадри на недоволния, пробуден народ с тези на хора, близки до Пламен. Кулминацията преди финалните надписи е горчивата победа. Минути след смъртта му кабинетът на Бойко Борисов подава оставка, а малко след това и тогавашният кмет на Варна прави същото.
Важното за този филм е, че той не съди тази или онази постъпка. Зрителят сам избира дали иска да бъде съдник или страничен наблюдател. Това, което е важно в случая и което може да послужи като поука е, че човек може да бъде унищожен, но идеята остава несъкрушима, незабравена. Всеки има правото да избира как иска да протестира, но дали всеки би имал смелостта да направи нужното, за да види промяната около себе си или просто би избрал да търпи като болшинството? Помислете върху това ...
Филмът, който излезе за него 2 години по-късно представя в две крайности тогавашните събития.От една страна се запознаваме с личността и живота на Пламен. Пред камерата застават негови близки приятели, които ни дават представа какъв човек е бил той, за какво се е борил и за какво е мечтал. Пламен е бил идеалист. Идеалист, който е имал "късмета" да се роди на място, където идеалите са грубо потъпквани, а гласът на обикновения човек - заглушен. Той е бил обикновен бачкатор, ала в същото време е обичал изкуството - занимавал се е с фотография и е пишел стихове. И той като нас е живеел с илюзии за това каква може да бъде България, ако настъпи революция в мисленето на хората
От друга страна личните изповеди за Пламен се смесват със политическите анализи на журналисти от Запада, които тогава отразяват активно напрегнатите събития в най-бедната страна от ЕС. Редуват се кадри на недоволния, пробуден народ с тези на хора, близки до Пламен. Кулминацията преди финалните надписи е горчивата победа. Минути след смъртта му кабинетът на Бойко Борисов подава оставка, а малко след това и тогавашният кмет на Варна прави същото.
Важното за този филм е, че той не съди тази или онази постъпка. Зрителят сам избира дали иска да бъде съдник или страничен наблюдател. Това, което е важно в случая и което може да послужи като поука е, че човек може да бъде унищожен, но идеята остава несъкрушима, незабравена. Всеки има правото да избира как иска да протестира, но дали всеки би имал смелостта да направи нужното, за да види промяната около себе си или просто би избрал да търпи като болшинството? Помислете върху това ...
