Francis @ Кинематограф.BG

П реди известно време попаднах на интересна формулировка за същността на човека: humans are pattern-seeking, story-telling animals. Направи ми впечатление, защото е твърде кратко и обобщено, а човеците сме със самочувствието, че сме сложни и неоткрити все още създания. Може и така да е, но тази формулировка е базиса, от който произтича всичко човешко у нас и звучи логично. Под pattern разбирайте по-абстрактното понятие за връзки между нещата и конструктите, които създаваме. Story-telling е ключовото, защото е и нещото, което отличава Francis и го вкарва в така наречената категория narrative films. Тази категория е специфична с това, че в нея филмите или са много добри или изобщо не стават. Среден вариант няма.

Защо? След като гледахте Francis, пробвайте да си го представите същия, но без voice-over-а. Първото, което ще забележите е, че ще трябва да се промени филма и да се включат интерпретации на разказаното, иначе ще се измени сюжета. Тоест, извода е, че филма ще стане по-дълъг.
Второто е, че след като гласа липсва ще трябва героите да говорят, за да ни разясняват като зрители какво се случва. Това означава всички особености и асиметрии на характерите им да бъдат включени в тази комуникация и вниманието ви вече ще е фокусирано върху героите повече, отколкото върху историята. Репликите във филма изискват повече изразяване на контекста към момента на речта. Тоест наличието на диалог не позволява това постоянно прескачане във времето. Извод две: Една минута реч на voice over макар да съдържа същото количество думи, позволява да се изрази в пъти повече информация за сюжета, отколкото минута време диалог между герои.
Третото е, че разказа на история като приказка е може би най-близкия и най-пълноценния за въображението обмен на информация между двама души. Това е така, защото именно приказките, които са ни разказвали родителите като малки са били първия ни досег с „храната за въображението“. Като форма на изразяване, този тип разказ е най-разбираем, приятен и интересен начин да се предаде ситуация или сбор от ситуации с извод, близък е до литературната форма за разказ и всъщност филма се превръща в по-скоро визуален фон на историята. Неслучайно народния фолклор е най-старата форма за предаване на култура и знание за живота, датиращ много преди да бъдат изобретени средствата за дълготрайно съхраняване на информация, каквато и да е тя. Защото е най-естествения за нас начин да комуникираме. Това потвърждава думите на Michael Shermer, с които започнах: “Humans are pattern-seeking story-telling animals, and we are quite adept at telling stories about patterns, whether they exist or not.”

В този смисъл, „повествователните филми“ (от narrative films) са по-различно изживяване от класическото кино, защото включват в себе си още една художествена форма за изразяване, която реализирана успешно може да усили значително въздействието на филма. Още един такъв пример е 43 000 Feet, в който героя разказва от първо лице, което също е интересен подход за тези режисьори, които имат истории, непозволяващи narration, но въпреки това решили да използват разказвателния елемент, за да подсилят ефекта от филмите си.