Human Revolution е заглавието на една от игрите в серията Deus Ex, с доста успешна кампания, залагаща на късия филм, вместо трейлъра. Филмът обаче поставя и някои въпроси относно бъдещето на този тип празни филми с рекламна цел. Сливи за кино, защо това е проблем?
Gaming индустрията е една от най-стабилните и устойчиви индустрии, радваща се на постоянен растеж, заради постоянното нарастване на потребителите на всякакви технологии, а и заради самия технологичен прогрес. Не е далеч момента, когато игри в стил Sight може би ще съществуват реално. Очилцата на google са първа стъпка към тази нова ера. Фантастика преди или реалност днес, игрите са може би най-добрия интерпретатор на тези концепции и реалистични предположения какъв ли ще изглежда света след 20 години (в Deus Ex, действието се развива 2027) във все пак художествен стил, които може да ги дефинира като форма на изкуство, макар и строго комерсиална и „производствена“.
От другата страна имаме и огромна индустрия, да я обобщим като „филмова“, която вече има технологията и капацитета да създава кино на компютър, абсолютно идентично с това, което би се заснело в реална ситуация. Впрочем, един интересен факт е, че покрай тазгодишните Оскари имаше доста дебати по въпроса дали „тежкото sci-fi” кино не трябва да се дефинира като отделн от традиционното. Повод за това бяха Gravity и Nebraska, филми от тотално различен калибър като технология на създаване, но всеки със своята висока стойност. Успоредно с това дискусиите за това дали евтините и нетолкова добре направени къси филми, бликащи в Интернет не обезценяват кино индустрията изобщо, също стават все по-актуални и разпалени. В този смисъл филми като Human Revolution също се разглеждат като отделна категория кино, което не би трябвало изобщо да се казва кино, защото е по същество реклама, но с кино естетика. Как се отразяват тези филми върху цялостното възприемане на киното от страна на зрителя?
Както може би сте и вие сте усетили като проницателен зрител, Human Revolution като визия и музикално въздействие е чудесен, но като история е толкова по учебник a la hollywood, че филмът всъщност се оказва почти скучен с предвидимостта си и липсата на послание или нещо подобно. Останалите индустриализирани източници на култура и информация, голяма част от които все пак се опитват да задават по-идеалистични послания и цели цели като „да живеем в по-добър свят“. На фона на тях, геймърската индустрия всъщност се развива в някаква паралелна реалност, останала още в безсмислените „пуцалки“, сякаш куршумите, летящите ножове и стъкълцата на slow motion са най-висшето и смислено нещо, което може да се предаде на хората. При все факта, че точно тази комбинация съществува в хиляди филми и вероятно в десетки хиляди игри. Отделят се едни големи пари, дават се на студио, измислят възможно най-епичния сценарий, но уви, неща като драматургия, смисъл, послание, софистициране на действието, на героите, емоционални образи, предпоставяне на изненади в сюжета, т.н. twist-ове... неща, които ще запечатат филма в дългосрочната ви памет с нещо ценно.
Разбира се, за целите на гейм индустрията, всичко това, което казах по-горе няма особено значение и надали скоро ще има, поне не и докато потребителите сами не започнат да търсят нещо по-различно, за да има реално отражение в годишните тотали от продажбите на компаниите, което би ги накарало да потърсят по-добър и стойностен подход към киното, защото в момента го превръщат в сапун. Развитието на тази симбиоза между игрите и филмите, ще става все по-интересна.
