О
ще една изненадващо оригинална визия от Япония, пречупваща изцяло представата ни при своеобразна интерпретация на личността в контекста на нейния принос за общото благо. На пръв поглед сюжетът е съвсем нормален и разкрива обикновена история, в която на преден план са проблематизирани отношенията на млада двойка в тяхното поетапно охлаждане. Тук обаче се обръщаме към тезата на Славой Жижек, че в малко случаи краят или завършекът – било на опера, било на музикално произведение или в случая на къс филм - важи и служи реално за край. При Interior Design това условие обаче е изпълнено, защото именно в края се крепи и основната идея, заложена в сюжета, като по този начин той разкрива едно ново гледище за смисъла на човека и психически заложената му нагласа с насока към служба на нещо външно, което естествено да удовлетвори непосредствено вътрешните му терзания.
Филмът на Michel Gondry Interior Design е първият сегмент от трилогията Tokyo!. Той започва с кадри от дъждовития Токио, където млада двойка попада в задръстване. Акира и Хироко се местят в столицата, където отсядат при своя приятелка (Акеми), докато намерят апартамент, в който да заживеят. С развитието на сюжета малко по малко се забелязва и захладняване в отношенията между двамата.
Акира е млад мъж, режисьор, изпълнен с ентусиазъм и намира във всяка една ситуация начин да я преобрази в имагинерен сюжет. Подобни препратки спомагат за трансформацията на присъщия за японското кино реализъм и неговото плавно и непосредствено възприемане от страна на зрителя. С отличителен черен хумор още в началото мъжът изменя ситуацията, в която се намират, измисляйки апокалиптична история, в която дъждът е причина за милиони смъртни случаи, а всички оцелели са мутирали в амфибиоподобни чудовища. По-късно, преминавайки покрай няколко сгради, на базата на видяното, той сътворява история за духове, излизащи от процепа между сградите и плашещи хората в града. Хироко на своя страна е лишена от амбиции, не намира полза от нищо, вижда в своето съществуване единствено несъстоятелност, която задълбава душевната й празнота. Една сутрин тя се събужда и в отражението на сянката си вижда празнина.
Емоционалният стрес и липсата на амбиция резултират във визуализирането на дупката в корема й. Изплашена от случващото, се жената се лута в многолюдния Токио, като постепенно забелязва как крайниците й се трансформират. Следва кадър, показващ дървен стол на улицата, върху който е палтото на Хироко – тя вече се е преобразила напълно. Млад мъж, музикант, вижда стола и го носи в къщата си, в момента, в който той излиза от апартамента, Хироко отново придобива своята човешка форма. В изражението на младата жена за първи път се прокрадва щастието, в последните кадри тя пише писмо до Акира, в което отбелязва, че за първи път се чувства толкова полезна.
И оттук оригиналната идея – доброволното опредметяване на човека. Възможно ли е една личност да се чувства стойностна единствено в полза на друга? За Хироко отговорът е едностранно „Да”. В контекста на нейното съществуване като човек, тя не намира никакъв принос, никакъв смисъл. В контекста на нейното съществуване като стол, обаче, тя мисли себе си полезна, от което резултира и щастието й. Interior Design е болезнена метафора - стремежът на човека да служи, го превръща в стол...
Филмът на Michel Gondry Interior Design е първият сегмент от трилогията Tokyo!. Той започва с кадри от дъждовития Токио, където млада двойка попада в задръстване. Акира и Хироко се местят в столицата, където отсядат при своя приятелка (Акеми), докато намерят апартамент, в който да заживеят. С развитието на сюжета малко по малко се забелязва и захладняване в отношенията между двамата.
Емоционалният стрес и липсата на амбиция резултират във визуализирането на дупката в корема й. Изплашена от случващото, се жената се лута в многолюдния Токио, като постепенно забелязва как крайниците й се трансформират. Следва кадър, показващ дървен стол на улицата, върху който е палтото на Хироко – тя вече се е преобразила напълно. Млад мъж, музикант, вижда стола и го носи в къщата си, в момента, в който той излиза от апартамента, Хироко отново придобива своята човешка форма. В изражението на младата жена за първи път се прокрадва щастието, в последните кадри тя пише писмо до Акира, в което отбелязва, че за първи път се чувства толкова полезна.
И оттук оригиналната идея – доброволното опредметяване на човека. Възможно ли е една личност да се чувства стойностна единствено в полза на друга? За Хироко отговорът е едностранно „Да”. В контекста на нейното съществуване като човек, тя не намира никакъв принос, никакъв смисъл. В контекста на нейното съществуване като стол, обаче, тя мисли себе си полезна, от което резултира и щастието й. Interior Design е болезнена метафора - стремежът на човека да служи, го превръща в стол...
