Преди 7 години стартира WikiLeaks, проектът, който промени хода на историята. Julian Assange, неговият основател, стана един от най-издирваните хора на планетата. До днес медиите не говорят много за този проект. Как Тайните на света промениха света?!
W
ikiLeaks стана световно известен проект, но някакси бързо и неусетно медиите го изолираха от основните си информационни потоци и хората започнаха да позабравят за него. Знаят, че има някакъв сайт с тайни документи, но усещането, че това не ги засяга пряко, надделя и като че ли, просто свикнаха, че има такъв проект. Вярно е, че в България медиите са твърде заети с вътрешната ни политическа и икономическа криза, протестите, бедността и хората това ги вълнува повече, отколкото тайните разговори между Белия дом и Елисейския дворец. Макар и да изглежда, че на пръв поглед, медиите се опитват да заглушат WikiLeaks, все пак е отредено минималното им присъствие в новините. Случва се понякога медиите да отразят някои документ от Биволъ (българския сателит на WikiLeaks). Баланс все пак има, макар и множество разнопосочни сили да се опитват да дърпат чергата към тях. Може би това е и нещото, запазващо баланса.
Истината е, че света се промени много последните години и то до степен, в която нивото на предвидимост е паднало драстично. Никой не е сигурен как ще изглежда света след 1 година, или след 2 или след 10, защото скоростта, с която събитията се случват е огромна и постоянно нарастваща. Със сигурност WikiLeaks е една от основните точки концентрирана енергия, която катализира този процес. А именно промяната на света, бутайки сегашната система. WikiLeaks разбира се не може да бутне системата, защото тя сама по себе си няма в момента изградена алтернатива, а хората не биха допуснали да излязат от системата току така, защото при 7 милиарда души земно население, ще настъпи тотален хаос.
За да ме разберете, погледнете нещата от следния ъгъл. До вас има перфектно изчистено стъкло и вие не знаете за него, защото не го виждате. Не подозирайки за него, вие нямате проблем с него, до момента, в който то не ви притисне. В идеалния случай, то се допира до хората, които се опитват да вършат злини. В реалността обаче, то притиска всички, които не са в интерес на това стъкло (Системата). WikiLeaks пропука това стъкло. А дори и най-чистото стъкло ще стане видимо, ако се появи пукнатина на него.
Да стане явна тази система, е първата стъпка по дългия път на преборването й. Втората стъпка беше Edward Snowden, който ни показа всъщност голямата илюзия за анонимността в интернет. Анонимни сме помежду си, но не и за Системата. А това е лошо. Това означава, че света е прозрачен ама едностранно и хората, които са зад стъклото, могат да установят различни форми на масов контрол върху човечеството. Сетете се например коя е компанията, разполагаща с най-много информация (на практика всичката) за съдържанието в интернет, изкупуваща масово производители на роботи и достигаща до джоба на всеки човек. А скоро и до очилата му. Ако днес изглежда идеалистично в името на човешкия прогрес и технологиите, то утре дали ще е така?! Ами 2020?! Щастлив съм, че има хора като Assange и Snowden, които макар и някои да ги осъждат, защото уязвяват националната сигурност на някакви държави, то те поне са антисила на и без това огромната сила, която ни държи под контрол. Днес свободата е илюзия. Искам обаче за моите деца, един ден, тя да е истинска.
Затова и решихме да публикуваме това интервю на Al Jazeera. Не отговаря на общия ни профил за късометражно кино, но смятаме, че е достатъчно съдържателно, за да провокира мисли у вас по същия начин, по който и късото кино го прави.