Keith Reynolds Cant Make It Tonight
РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ Felix Massie  •  ПРОДУЦЕНТ Univeristy of Wales
Великобритания / 2008 / 6'
Колко е натегната пружинката на обикновения работещ човек в офисната му килийка? А какво става, ако тя се пренатегне? Тази 2D анимация ще ви издигне в позицията на неутралния наблюдател. Позиция, която ще ви разкрие част от куриозите на съвременната ни градска реалност.
К акво правиш, когато си уморен от живота? Когато си ситна зъбчатка в голяма корпоративна машина, която дори не вижда, че си там и би те подменила като едното нищо? Опитваш се да гледаш напред към мънички крайъгълни камъни, които да осмислят живота ти като едното повишение след Х на брой години (на мястото на „Х” сложете произволно число над 5, понякога клонящо към двуцифрено) и очарователно надупената… така де, наведена колежка от 4-тия етаж. Не мислиш за разни неща като смисъла на живота – то след изцеждащия работен ден не ти остават мисли, камо ли за живота.

Филмът е дипломната работа на Felix Massie при завършването му на Уелския университет. Идеята хрумнала на Massie, когато бил в стаята на състудент и видял написана бележка до майка му, гласяща „Keith Reynolds can’t make it tonight“. Massie решил, че звучи като име на стар американски филм и го използвал за заглавие. Stickman стилът (това, предполагам, може да се преведе като „пръчковци” или „чертичковци”), запазена марка на продуцента и аниматор Felix Massie, доста изчистено и опростено ни представя духовната теснотия на работещия човек. Честно казано аз нерядко се питам как хората издържат на цялото офисно напрежение и понякога имам чувството, че то се нагнетява до такава степен, че не знам как светът просто не експлодира внезапно. Или пък понякога се чудя как още хората не са хванали кой каквото може и просто не са се избили един друг. Ама едновременно. В случая на Кийт Рейнолдс наистина му се случва нещо подобно, когато вижда как тъничките нишки, на които си е представял, че виси бъдещото му щастие, изведнъж се скъсват с онзи неприятен свистящ звук на опънат и рязко пуснат ластик.

Цялата история с мрачен хумор разказва за провалени големи очаквания, за пропукването на маската на редовия чиновник и какво следва нататък. Тъй като инстинктът за самосъхранение е велика сила, това, което общо взето следва, са поредица от абсурдни ситуации, обаче само влошаващи положението. Любимата му не го поглежда с други очи, просто защото припада при вида на Кийт, носещ окървавен труп. А Рут от счетоводството, която кротко се носи по стълбите към седмия етаж, може да се приеме косвена жертва на неправилно фокусираната човешка енергия и фрустрацията на един иначе безобиден индивид.

Накрая Кийт Рейнолдс балансира между миналото, настоящето и бъдещето си. Миналото му нагло го зяпа отпред – сградата, на която е отдал 8 години от живота си и така и не му се е отплатила. Настоящето му току-що е паднало в тоалетната и някой не е пропуснал бързичко да пусне водата. А бъдещото… единственото, което Кийт знае за него, е че довечера няма да успее да отиде там, където е трябвало.
SUBSCRIBE
АВТОР Наталия Янева
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+