Една банкнота от 50 евро. Една дъвка на паважа. Една покрита кола. Един човек, който пуши цигарите си до половина. Едно хлапе. Един каиш за кучета. Как се свързва всичко това? Една история за взаимовръзките и съвпаденията.
L
a Huida е свеж и забавен филм, който ни оставя едновременно усмихнати и замислени. Използвайки добре познатия ни от “Невероятната съдба на Амели Пулен” стил, разказвач ни запознава задълбочено с редица привидно незначителни и напълно случайни елементи. Да, ние знаем, че те всички ще се окажат свързани. Но как? Защо? Victor Carrey (режисьорът) се шегува с публиката като с деца и с всеки следващ представен факт, филмът отговаря на все повече и повече въпроси, които не сме задали, докато сладко ни измъчва и оставя най-важните отговори за накрая.Формулата не е нищо ново, но работи. Още повече, защото визуално филмът е реализиран майсторски. Отлична кинематография, забавен стил на анимации и ефекти, преплетени с реални кадри, разказващи исторята някак по детски. За актьорската игра не може да се каже много, защото в случая имаме множество персонажи, всеки от които по свой собствен начин е главен в своята история, но поради естеството на филма няма много екранно време да се прояви. Въпреки това състава е отличен и физиономиите в ключовите моменти са култови и допълнително подсилени от забавения кадър.
Друг успешен елемент е музиката – правилно позиционирана и отлично подбрана, превръщаща финалната завръзка на всички факти в едно динамично събитие, каращо ни да се наведем леко към екрана и да навържем с удовлетворение всички онези елементи, за които до сега сме питали “И какво от това?”.
Въпреки, че в самия филм няма нищо оригинално, съставките са добри, забъркани са в правилната доза, техниката е майсторска и крайният резултат са 10 забавни минути на кино-удоволствие.
Фестивалите на регионално и световно ниво явно споделят това впечатление, защото от създаването си през 2011 година до сега филмът е участвал в над 200 издания и е събрал 77 награди.
