Без съмнение един от най-впечатляващите късометражни филми, които съм гледала. Един мъж в предсмъртните му мигове. Един живот разказан наобратно. La Ruta Natural перфектно илюстрира факта, че е важна не само историята, но и как точно я разказваш...
Без съмнение един от най-впечатляващите късометражни филми, които съм гледала. La Ruta Natural перфектно илюстрира факта, че е важно не само каква история разказваш, но и как точно я разказваш.
Признавам, че първата минута бях малко объркана, но в момента, в който осъзнах, че пред мен се разиграва живот, разказан наобратно, в главата ми изникнаха две мисли.
1. Бенджамин Бътън. Идеята за дете с мислите на възрастен вече сме я гледали.
2. Този филм обаче е различен и малко... гениален!
Защото La Ruta Natural работи едновременно на две нива. Първо се заиграва с идеята, че точно преди смъртта живота на човек минава пред очите му като на лента. Кара ни веднага да си зададем въпросите: Какво се е случило? Кой е този човек? .... И също толкова бързо ни повежда в едно повествование, в което причината защо този човек лежи във ваната наистина не е толкова важна и бива изместена от едно цялостно преосмисляне на житейския път. Само че... наобратно.
Героят започва историята си от настоящия момент и разказвайки я в обратен ред, но с логиката на последователно развитие, прокарва директна връзка между смъртта и раждането като форми на преход и по този начин обособява живота като ...едно кратко появяване. Истината е, че вглъбени в ежедневието ние сме сколнни да не мислим за “голямата картинка” - за пътя, който сме извървели и за този, който ни предстои да извървим и в крайна сметка - какво правим с времето, което ни се полага. Е, La Ruta Natural е един различен поглед над “голямата картинка”.
Сцените са много добре подбрани и разказват историята на един много реалистичен живот – не-перфектен, белязан от трагедия, но все пак изпълнен с щастливи мигове. Актьорския състав няма достатъчно екранно време да изпъкне с нещо особено впечатляващо, но е достатъчно добре подбран, за да ни накара да им повярваме и да се потопим в този чужд живот.
Не само замисълът на филма е добър, но и осъществяването му заслужава адмирации. Всяко екранно действие, развиващо се с обратен ход има нужда от много добра координация и тук тя е отлично реализирана, а прехода между сцените е плавен и смислен.
Допълнително впечатлена съм от факта, че режисьорът Alex Pastor е толкова млад (набор 81-ва), а разказва филм с дълбочината и мъдростта на един значително по-дълъг житейски опит. Журито на Sundance също са били впечатлени от работата му, защото през 2006 филма прибира наградата за най-добър късометражен филм.
И така, на кратко казано – La Ruta Natural е филм, който препращам на приятели, защото тези 9 минути си струват споделянето.
