Leader of the Pack @ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.BG

Х ареса ли ви? Предполагам, че да ... Може и да не съм прав. Така или иначе, ще разкажа защо на мен не ми харесва.

Филмът, естествено, говори доста отвъд просто забавната престъпна патаклама в магазин. Много готино е, че за да прокара някакви по-фундаментални идеи относно човешките живот и отношения, авторът е избрал толкова-банално-че-ми-се-драйфа поле на визуализация - гетарщина, обиране на денонощния, противно ченге, малко смях и някакъв загадъчен свръхтип. Всички тези фундаменти на холивудските бози тук са намерили малко по-интересно приложение.

Основната идея продавача я заявява на ченгето в кулминацията на целия филм, точно преди да го разпръска с пушката : „Истинската власт е предназначена за една шепа хора. Останалите умират, докато търсят своята.” Дарвинистката квинтесенция на човешкото съществуване. Ницще (или поне онзи Ницще, който все още не се е трогнал от торинския кон) отнякъде гледа и тихичко се напикава от кеф. Бум-бам, всички недостойни нему тъпаци лежат в кръв, а пичът слага коженото яке и отива някъде другаде да бъде свръхготин.

Вметка - дори да бях съгласен с виждането на живота като джунгла, в която най-силните и умните оцеляват и властват над останалите, със сигурност щях да се издразня на съвсем неадекватния начин, по който актьора в главната роля го поднася. Чудно ми е – пичът е видимо бездарен, или поне в случая не се е справил. Как изобщо е избран и защо автора е оставил най-силните му послания да бъдат провалени от изкуствено изцъкления поглед на този декор в главна роля ... Това няма да разберем, но исках само да го отбележа.

Така или иначе, този филмов шедьовър на почтискрития смисъл е осъществен. Има и някаква фестивална история, награди, участие в селекции. Ограничена единствено до конкурси в САЩ. Не знам дали автора умишлено не е решил да го изпрати само до американски журита, но извън тази хипотеза, бих искал да изкажа предположение за това защо филмът е оценен само там.

Минахме през тотално холивудската постановка. Няма лошо, и наистина велики режисьори ползват стилистиката на второразредни екшъни (сещаш се за кой говоря). Философското послание за „силните оцеляват” и напикаващия се Ницше, които също споменахме, са в основата на това, което някои наричат „американизъм”. Този тип индивидуализъм властва от денонощните магазини до Уол Стрийт, а особено извратената вяра на американците в него (и силно обвързаното изконно право на огнестрелно оръжие) вероятно се дължи на ренегатския произход на цялата им нация.

Тъжното е, че много хора ще се опитат да ви убедят как целия свят се върти по този начин. Как по-силните, по-умните и привилигированите постоянно надцакват стадото, което използват в борбата за тотална доминация – от разните буквални диктатури до диктата на голямия бизнес, консумацията и маркетинга. И ще са донякъде прави – наистина световната карта се чертае от нечия воля за власт. Благодарение на доминантната културна позиция на САЩ всеки е предразположен да възприеме идеята, че цялото човечество е в една постоянна маймунска борба за по-хубави банани и женски маймуни.

... не ми стигат чикиите, за да имам смелостта да отрека тотално тази постановка. Но си позволявам да размишлявам, и да ви кажа – ние вече не сме маймуни. Поради ред причини, болшинството от нас правят повече или по-малко съзнателен избор да са такива. На този етап, лично аз отказвам да повярвам в тоя абсурден тестостеронен цирк и вървящата ръка-за-ръка с него антиестетика, ако ще и да съм самсамичко инакомислещо звено. (не съм сам, за което съм благодарен) Доста е голям света отвъд маймунският строй, доста са усещанията, които ангажираните в него пропускат. В тази връзка, и за финал, бих ви препоръчал този разказ. Той ще ви отведе много далеч от Америка, Холивуд и това тъпичко филмче, и много по-близко до нас самите. Ако можете да го усетите, ама наистина усетите, вероятно не сте от обречените.