Мъж предлага брак на жена. Тя му се изсмява в лицето. Той я убива. Заживява с трупа. По пълнолуние тя оживява и го убива. Тя заживява с трупа му. Той оживява. Женят се и заживяват щастливо. Искрена, очарователна и свежа история :)
Някои може да намерят Любовни шевове за леко неуместен филм, заради безскрупулното му съдържание. Но пък по интелигентен начин, обществено неприетите елементи във филма са облечени в приятен черен хумор, затова и филма е смешен, а не отвратителен. Както се казва - заедно, докато смъртта ни раздели... или откакто смъртта ни събра заедно... какво... Този out of the box елемент внася една ирония, която намирам за очарователна и забавна! Сега малко по-сериозно... Трябва да кажа няколко добри думи за Огнян Костовски и Калоян Николов (режисьори и сценаристи), които показват добра кинематографска култура. Всички, които са гледали Психо от 1960г ще ме разберат. Днес историята помни Хичкок един от най-великите британски режисьори, иноватор в киното, оформил съвременното кино по начина, по който го познаваме днес. Психология, напрежение, насилие, секс, субективна гледна точка* и други са типични за неговия стил ключови елементи. Някои от тях срещам и тук в Любовни шевове. Употребата на вертиго ефект**, открит именно от Хичкок е не толкова използван днес, защото е може би морално остарял, но въпреки това психологически има същото влияние върху зрителите, каквото и преди – шок и драматизъм. Ако не се сещате още, говоря за момента, в който жената, много добре изиграна от Грета Каракостова, отказва на Мъжа, също толкова добре изигран от тазседмичната ни звезда Ники Станчев, който направи такъв жален фейс, че чак и на мен ми стана смешно как му се изсмя в лицето. Първото убийство пък е точно взаимствано от убийството в Психо, показано чрез силуети, а не кървища, каквито днес ни заливат от хорър екрана. Стига толкова за Хичкок. Историята е брутална, но и някак сладка... Накрая се ожениха от „немай-къде“, което Ники така добре изрисува на мъртвешкото си прогнило лице, че се разсипах от смях. Впрочем трябва да отбележа, че филмът е спечелил награда за Най-добър грим през 2009 и абсолютно заслужено, защото не е лесно да се пресъздаде труп в битова обстановка. Изобщо, филмът си заслужава 5те минути черен смях, без който деня ще е като шкембе без люто! Желая приятно гледане! *субективна гледна точка в киното означава гледната точка на даден герой, а не на камерата. Пак се снима с камера, но по специфичен начин създава усещането, че гледаме през очите на героя. **вертиго ефектът е движение на камерата напред и едновременно с това zoomt out-ва. Това създава този странен ефект, когато обекта си остава с една пропорция, но всичко зад него изведнъж става по-голямо или по-малко. Същото нещо може да се направи и в обратно движение - назад и zoom in.