Love in Time of Advertising
РЕЖИСЬОРИ, СЦЕНАРИСТИ и продуценти MATT BERENTY & DAVID BOKSER
ПРОДУЦЕНТ KEVIN SHAPIRO
САЩ / 2013 / 9'
Oператор на билборд, горд жител на разрастващия се Град на рекламата, се влюбва в симпатично момиче, което има малка къща точно под неговото табло. Героят започва борба за вниманието на девойката, като се опитва да й се обясни в любов чрез рекламни послания.
М ного симпатично. Естествено, накрая момичешките умилителни възклицания са задължителни. Не желая да оставя впечатлението, че подценявам този филм, защото авторите са използвали този трогателен подход, за да говорят на тема, която съвсем не е толкова умилителна.

Разбира се, става въпрос за света от огромни рекламни пана, в който живеем, и малкия човек с малката къща в него. Място, в което цялото ни ежедневие се крепи на маркетингови стратегии, които от години трансформират емоциите ни в покупки, сякаш са обикновена валута. В случая това ни е представено чрез една любовна историйка, но омаркетяването вече отдавна е впито в целия спектър на усещанията ни – от желанието на всяко дете да има поредната нова джаджа, за да се вписва в обкръжението си, до желанието на всеки родител да детето му да е щастливо и да не отстъпва по нищо на останалите; от желанието да зарадваш любимия човек, до желанието да осигуриш щастливи старини на родителите си – всичко е капитализирано. Но което е по-лошо, емоциите се експлоатират не само като причина, но като цялостен контекст на някакви покупки. Лятото означава нова плодова бира, детството означава мечета-меденки, а любовта ... шунка. Или каквото са решили маркетолозите и творческите отдели в агенциите.

Считам доброто рекламно послание за изкуство само по-себе си и не искам да изкарам хората, които се занимават с реклама за някакви злодеи.  Но те са фигури зад определни лостове и резултата от желанието им да дърпат всяка струна на емоциите ни е пагубно за всички ни. Именно - претъпканата с ненужни вещи къща, която след цял похабен живот на препълване накрая се пръска. От всичките преходни тъпотии, които именно рекламите ни убеждават, че са от изключителна важност за нас, не остава и помен. Покупките не могат да заменят нито любовта, нито истинските взаимотношения с децата ти или с родителите ти, нито кефа да седнеш в парка през пролетта. Те са често ненужни притурки, които капиталовата машина ти представя като съществени и необходими.

Големият въпрос е, кога ще се случи краят на този филм. Фрустрацията от покупателното ежедневие, от замяната на емоции с вещи ... Ефектът „домино”, при който от един хвърлен блендер в крайна сметка води до рухването на поне една малка част от машината ... Победата на същинската емоция над фалша.

С годините сякаш се научихме да не чакаме някаква мащабна геополитическа революция, най-вече защото повечето от нас сякаш чувстват привързаност към бутафорния комфорт, който системата „продукти-вместо-емоции” осигурява. И все пак има много малки такива моменти, в които някой някъде замеря билборда с ненужния блендер, или пък протестира, за не му застроят последния девствен и безплатен плаж ... Може би ще дойде момент, когато повече от тези малки избухвания ще се обединят в едно. Може и да не дойде и накрая всички да заживеем в рекламни пана ... Ще видим.

Така или иначе филмът е простичко гениален. Цялото това съдържание е опаковано в трогателност, постигната чрез правилните анимационни техники и творчески подходи (песничката). Така за големите идеи вътре е осигурена по-обикновената разпускаща аудитория, която дори първоначално да не ги вижда, (се надявам да) остава с нещо повече в ума си след гледането. В този смисъл, създателите също са оползотворили лостовете и бутоните пред тях, и добре че не е за да продадат нещо.     
SUBSCRIBE
АВТОР Константин Мравов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+