Бездомник спи на улицата пред магазин. В един момент светват LCD екраните в магазина и той сяда удобно да гледа телевизия, без да подозира, че предстои да види нещо, което ще промени живота му. Филм за смейството, добрите спомени и късмета!
Не знам дали в реалния живот, ситуацията, пресъздадена в Momentos е възможна, защото на мен ми изглежда като невероятно щедър дар на съдбата. Но независимо от това, филмът ме накара да се почувствам добре. Той не е поредната драма, разнищваща социалния проблем за хората без покрив над главата си, а филм за семейството, добрите спомени и може би донякъде и късмета. А защо не и съдбата. Не съм много сигурен. Макар и да е с просто действие и липса на конкретно послание, филмът носи нещо друго ценно в себе си – емоционален заряд. А и факта, че няма реч подсилва многократно тази енергия. Португалеца Nuno Rocha (режисьорът) е вложил много чувствителност във филма и успя да докосне някои тънки струни, зарити в съзнанието ми, че даже провокира и един мислен монолог у мен : „ами ако аз бях на негово място“?! Всеки може да бъде на мястото на бездомника. Той не се е родил такъв. Но философията на живота е въпрос на гледна точка, затова я оставям на вас.
Филмът печели две награди в Гърция и по една във Франция, Пуерто Рико, Хърватска и Португалия, а най-интересното е, че е направен по задание „Life’s Good”. Звучи ви познато, нали?! Това е слоганът на LG. Затова и филмът е категоризиран под жанр „брандиран“. Но независимо, че филмът има малко или много комерсиална цел, когато е добре направен, печели признанието на публиката. И между другото на ония двете скръндзи им падна ченето като видяха сцената! Приятно гледане!
